Баба ми ми завеща лятната си къща, но през последните години дори тя не беше ходила там и къщата беше в занемарено състояние. 🏚️ Всички около мен ме убеждаваха, че трябва да я съборя и поне да продам земята. 🥰 Но имах толкова много детски спомени, свързани с това място, че ми се струваше, че там все още живеят моето детство и душата на баба ми. 💭 Просто не можех да направя това. 🍰 Затова реших да възстановя къщата, въпреки че всички смятаха, че това е лудост и безперспективно начинание. Но вижте какъв прекрасен резултат успях да постигна! 👇
Когато пристигнах там за първи път след много години, сърцето ми се сви от това, което видях.
Покривът беше пробит, стените бяха потъмнели от времето, прозорците бяха счупени отдавна, а градината, в която някога растяха любимите на баба ми пионки, беше станала пустош, обрасла с храсти.
Но въпреки всичко, чувствах, че тази къща още може да бъде спасена.
Имаше много работа. Първо почистих терена от отпадъци и сухи растения, след което заедно с работниците започнахме да ремонтираме покрива и укрепваме стените.
Не беше лесно – понякога ми се струваше, че нямам сили, че е по-добре да се предам и да направя каквото другите ми съветваха.
Но всеки път, когато си спомнях за аромата на бабиния пай и дългите летни вечери под сянката на стария дъб, намирах нови сили в себе си.
След няколко месеца къщата беше преобразена. Възстанових верандата, боядисах стените, смених прозорците.
В градината отново разцъфнаха цветя, а в кухнята миришеше на пресни печива. Сега това не е просто къща – това е част от спомените, място, където миналото среща настоящето.
