История като от филм: фермер намери “котенца” край плевнята си, но се оказа, че не са никакви котенца… 😲
В интернет често се срещат трогателни истории за изоставени котенца или кученца, които добри хора прибират и отглеждат. Такава необикновена случка сполетяла и един фермер от Забайкалието, Русия. Една сутрин, минавайки край старата си плевня, той открил малки, слепи животинки – пухкави и съвсем безпомощни.
Всички били с еднакъв цвят, меки като памук и толкова мънички, че фермерът решил, че това са обикновени котета, изоставени от майка си. Без да се колебае, той ги прибрал у дома, загрижен да им помогне.
Започнал да ги храни с пипетка, да ги топли и да се грижи за тях, както се прави с новородени. Знаейки, че сам няма да се справи, той се свързал с екипа на Даурския резерват с молба за помощ. Там специалистите предложили да опита да намери кърмеща домашна котка, която да приеме малките. Но когато експертите видели животинките… онемели от изненада.
Оказало се, че това не са обикновени котенца, а бебета на манул – изключително рядък и слабо изследван вид диви котки, срещащи се основно в Централна Азия. Те не се поддават на опитомяване. Докато са малки, могат да изглеждат кротки, но с порастването инстинктите им се събуждат, и отглеждането им в домашни условия става невъзможно.
Търговията с манули е незаконна, но на черния пазар цената на едно такова животно достига стотици хиляди рубли. Уловът им в природата е изключително труден, а да се намерят бебета – направо невъзможно. Но вместо да се възползва, фермерът проявил отговорност и предал котенцата на резервата, за да получат шанса да живеят на свобода.
В резервата специалистите намерили кърмещи домашни котки, които по чудо приели дивите бебета. С порастването манулчетата ставали все по-енергични и диви – доказателство, че мястото им не е между хората, а в природата. Когато достигнали възраст, подходяща за самостоятелен живот, екипът ги пуснал на свобода, оборудвани с радиопредаватели.
Но… първата им зима била тежка.
Котетата се сблъскали с неочаквани трудности, свалили сами нашийниците си и били открити измръзнали и с бълхи. Веднага били върнати в топли помещения, за да преживеят първата си зима в безопасност.
С настъпването на пролетта, когато станали по-силни и уверени ловци, манулчетата отново били пуснати в дивата природа.
Този път – напълно подготвени.
Днес те живеят свободни и здрави, напълно адаптирани към естествената си среда. Историята им не само вдъхновява, но и ни напомня колко тънка е границата между дивото и опитоменото… и колко много зависи от човешката доброта и правилното решение в правилния момент. 🐾🌿
