Джейсън чу силен трясък и рязко извърна глава към прозорците на самолета. Какво се случи? Самолетът им вече беше във въздуха. Погледна панически към втория пилот, докато член на екипажа се втурна в кабината… Огромен рояк птици очевидно бе подгонил и нападнал самолета. И бяха безмилостни. Колкото повече Джейсън се опитваше да ги прогони, толкова по-агресивни ставаха.
Нямаше представа защо птиците стават все по-яростни. В пътническата кабина хората започнаха да се тревожат. Усетиха как самолетът пада и се завърта, а никой не им даваше обяснение. През прозорците виждаха рояк от птици, сякаш излезли от филм на Хичкок.
Докато Джейсън се почувства уверен да успокои пътниците, че всичко е под контрол, осъзна, че вече е късно. Не знаеше какво става, защо са се появили птиците и какво може да направи, за да ги успокои. Той опита да се свърже с диспечерите, за да получи инструкции. Имаше усещането, че е въпрос на време птиците да предизвикат катастрофа.
Броят им непрекъснато растеше, както и агресията им. Но имаше проблем – не можеше да се свърже с никого от ръководството на полетите. През прозорците почти нищо не се виждаше – всичко бе закрито от птиците. Целият свят потъна в мрак, а атмосферата беше ужасяваща. Някои пътници започнаха да плачат. Джейсън трябваше да действа бързо.
Опита да набере височина, за да се отърве от птиците, но ако се изкачеше прекалено рязко, можеше да застраши живота на всички. А броят на птиците вече беше толкова голям, че започнаха да тласкат самолета надолу. Джими ахна, когато видя, че наближават сгради – вече летяха много опасно над града.
За щастие, Джейсън успя да насочи самолета към провинцията. Осъзна, че няма смисъл да се качва по-нагоре. Трябваше да се върне към летището и да кацне. Но как? Накрая получи обаждане – веднага да обърне към най-близката писта. Трябваше да се приземят на малко летище в района. Джейсън не губи време и обърна самолета, колкото се може по-бързо и безопасно.
Но положението ставаше все по-опасно. При завоя удариха две птици, което изглежда още повече разяри останалите. Те продължаваха да удрят корпуса и по прозорците се появиха пукнатини. Джейсън беше уведомен, че аварийните служби ги чакат на пистата. Трябваше само да стигне дотам.
Но при навлизането в провинцията нещата се влошиха. Още повече птици излетяха от близката гора и се устремиха към самолета. Джейсън имаше лошо предчувствие – сякаш това щеше да свърши с катастрофа.
Колкото повече птици атакуваха самолета, толкова повече се приближаваха до двигателите. Ако влязат в тях – последствията щяха да са фатални. Докато беше съсредоточен върху кацането, се чу оглушителен взрив. Самолетът се разтресе и Джейсън изгуби контрол. Започнаха да губят височина. Пътниците изпаднаха в паника, когато видяха пламъци от един от двигателите. Джейсън усещаше как сърцето му ще се пръсне.
Беше толкова съсредоточен, че не чуваше нищо около себе си. Самолетът падаше от небето. Единственият изход беше аварийно кацане. Никога досега не беше правил такова – само в симулатори по време на обучението си.
Тогава забеляза нещо – езеро в далечината. Единственото им спасение. Почти без време, насочи самолета към водата. Кацането беше грубо, но успя да предотврати пълно разрушаване. Най-важното за него беше безопасността на екипажа и пътниците.
После чу писъци – пътниците бяха в шок. Джейсън се откопчи от седалката и помогна на Джими, който беше полусъзнателен. Стюардесите бяха в паника – не можеха да останат вътре. Опитаха да отворят изхода, но той беше блокиран. Джейсън изпадна в отчаяние, но една от стюардесите успя да отвори друг изход. Самолетът потъваше бавно, но имаше време всички да се евакуират.
Някои пътници обаче се втурнаха да излизат първи, пренебрегвайки всички. И горчиво съжалиха – птиците нападнаха първите, които се показаха. Но когато повечето се хвърлиха във водата, ги оставиха на мира. Част от птиците влязоха в самолета и се насочиха към склада. Какво имаше там?
Джейсън беше последният, който скочи във водата. За щастие, бреговата охрана вече беше по пътя. Птиците се завъртяха в кръг над самолета, който бавно потъваше. Всички бяха спасени.
Но когато бреговата охрана се опита да се приближи, птиците станаха още по-агресивни. Атакуваха спасителите и ги принудиха да се оттеглят. Никой не разбираше какво има в самолета.
Решиха да изчакат и повикаха подкрепление, за да изплашат птиците. Само тогава влекачи успяха да се доближат. Джейсън си спомни, че на летищата използват звук, за да гонят птици. Бързо прилагат метода – силен пронизителен звук прогонва птиците обратно в гората.
Това беше шансът – влекачите закачиха самолета и започнаха да го изтеглят. Самолетът бе успешно измъкнат от водата. Полицията пристигна и веднага започна да разпитва Джейсън – той нямаше какво да крие. Беше обикновен полет… до днес.
Джейсън обясни на полицията, че лети по този маршрут всяка седмица и никога досега не се е случвало нещо подобно. Но днес всичко било различно – още от излитането усещал, че нещо не е наред. Той беше сигурен, че птиците са били привлечени от нещо в самолета, но нямаше представа какво точно.
След като самолетът бе изтеглен на брега и всички бяха в безопасност, технически екипи започнаха оглед на машината. Първото странно нещо, което откриха, беше в багажното отделение. Там, скрит в непризнат контейнер, имаше дървен сандък без етикет и без каквито и да е документи.
Когато го отвориха, всички замлъкнаха — вътре имаше голяма керамична урна, покрита със символи на древна култура, най-вероятно от Океания. Веднага се извикаха експерти по археология, а самолетът бе отцепен от полицията. Един от специалистите, след като прегледа урната, заяви:
— Това не е просто артефакт. Това е свещен предмет. Легендите казват, че той привлича вниманието на природата, включително и на птиците. Тези същества усещат, когато се нарушава равновесието.
Всички си размениха погледи. Оказа се, че сандъкът бил натоварен без знанието на пилота. Някой се е възползвал от хлабавия контрол при товаренето и е използвал редовен полет, за да прекара древен и потенциално опасен предмет през границата.
Полицията започна разследване. Джейсън, макар и изтощен, бе повикан да даде показания още същия ден. Той се чувстваше предаден – не само от системата, но и от хората, които са допуснали това да се случи без негово знание.
На следващия ден новините гръмнаха: “Свещен артефакт предизвиква атака от птици – самолет едва не катастрофира!”. Хората не можеха да повярват. Мнозина смятаха, че историята е измислена, докато не се появиха кадри от видеото, заснето от пасажери – рояци от птици, атакуващи машината, и огънят в двигателя.
Джейсън беше провъзгласен за герой. Благодарение на бързите му реакции всички оцелели. А урната? Тя бе предадена на международен музей под строг контрол, където археолози щяха да изследват произхода ѝ.
Но дори месеци по-късно Джейсън понякога се будеше нощем, сънувайки черни сенки с крила и крясъци, които пробиват небето…
