Православието има ясна позиция относно използването на нецензурни думи, които се считат за недостойни от религиозна гледна точка.
Защо не трябва да се кълнем: свещеник обяснява
Напоследък все по-често се чуват аргументи в защита на псуването – че нецензурният език е част от богатството на езика, придавайки на изразите емоционален нюанс и артистичност. Въпреки това, според православното християнство, използването на такива думи остава неприемливо. Свещеникът Григорий Героним, настоятел на църквата на Всемилостивия Спасител в Митино, обяснява защо.
Силата на думите
„Християнството разглежда човека като изключително силно същество – венецът на творението и царят на вселената. Човекът притежава огромна сила, която не се ограничава само до физическата му способност да променя света около себе си, но включва и интелектуалната сила, изразявана чрез думите“, казва свещеникът.
Думите могат да бъдат както лечебни и полезни, така и разрушителни. Те могат да утешат или да нанесат дълбока обида. Това прави изключително важно какво казваме – думите ни оформят не само нашия живот, но и живота на хората около нас.
Вредата от псувните
Лошите думи се наричат така, защото носят негативна енергия и вреда. Дори когато са изречени шеговито или иронично, те замърсяват душата и правят израза по-груб. Свещеникът споделя пример с родители, които наказват децата си за псуване, като ги карат да си измият устата със сапун – символично действие, което показва как псуването „замърсява“ както човека, така и средата около него.
„Руският език е изключително богат – той предлага достатъчно начини за изразяване на силни емоции или мисли без да се прибягва до нецензурен език“, отбелязва свещеникът. Той сравнява псувните с мръсотията по улицата – част от живота, която обаче е по-добре да избягваме.
Пример за чистота в езика
Свещеникът подчертава, че дори в среди като затвори или армията, където псуването може да бъде норма, е възможно човек да запази чистотата на речта си. Той споделя за хора, които в такива условия говорят само с добри думи и печелят уважението на околните именно заради тази позиция. „Познавам човек, който премина през цялата армия без нито веднъж да се закълне – това беше причината да го уважават“, добавя той.
Свещеникът завършва с пожелание всеки да се освободи от този вреден навик, ако го има, и да избере пътя на чистия и добър език.
–
