В неделя, 2 март, е един от най-значимите празници в българския народен календар – Сирни Заговезни.

Празникът е наричан е с различни имена – Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Той е подвижен и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великия. С него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта – възраждащата се природа.
Сирната седмица – време за веселби
Седмицата между Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с радост и празнични настроения. Това е време, когато хората се събират, за да се веселят преди дългите дни на постите. Моми и момци се люлеят на люлки, пеят песни и играят хора.
Сватбите се прекратяват, а тези, които не са успели да се оженят, трябва да чакат до есента.