Последните служители в най-големия завод в област Враца – SEBN в Мездра, вече са получили заповедите си за съкращения, съобщи BulNews.
Припомняме, че предприятието за производство на кабели затваря врати до седмици. За това стана ясно още през есента на миналата година, след като първо медията ни разкри намеренията на ръководството.
Съкращенията на служители започнаха още тогава. В момента са останали съвсем малко работници. Част от тях – около 280 души, са съкратени в последните дни. На работа към момента са още 100-тина.
Напрежението в Мездра покрай затварянето на гигантския завод расте. Хиляди вече са останали на улицата. Те са от целия регион в радиус от поне 50 км – от общините Враца, Мездра, Роман, Бяла Слатина, Борован, а също и плевенските Червен бряг, Златна Панега и Румянцево.
Голяма част от тях са от малки населени места, където безработицата е сериозен проблем. Има хора с кредити, които се притесняват как ще успеят да ги погасяват.
Анелия Петкова е освободена през септември и все още си търси работа.
„Мъчно ми е за завода по простата причина, че това са почти 10 години. Бяхме свикнали, другото, което беше, те ни осигуряваха безплатен превоз към работното място, което беше много удобно за нас“, разказва тя. Живее в близко село и не може да намери работа.
Повечето ѝ колеги са се съгласили да си тръгнат по взаимно съгласие срещу обезщетения. Предприятието предлага между 4 и 6 месечни заплати, както и трудова борса за съкратените си служители.
„Не всички са потърсили съдействие в Бюрата по труда, имаме информация, че са започнали директно друга работа, но пък тези, които са потърсили съдействие, са от цялата Северозападна България“, заяви Владимир Петков, директор на Бюро по труда – Мездра.
Донякъде глътка въздух е, че заводите с аналогично производство във Враца и Ботевград наемат с предимство освободените от Мездра.
Йохан Попов е сред малкото, които ще продължат да работят към SEBN дистанционно.
„Тук по-скоро за района е безнадеждно, виждате, че Мездра опустява, това беше най-големият работодател за района. Даваше хляб на много хора, но нищо не се направи по въпроса и предполагам, че най-големият виновник, както винаги, си е държавата. Те гледат където им е по-изгодно“, казва той.
В момента халетата на завода се опразват. Оборудването се изнася към други места, като част от дейността на предприятието ще се прехвърли в Молдова, където минималната работна заплата е доста по-ниска. Дейността на предприятието трябва окончателно да спре до месец.
