Пенсионните системи в световен мащаб се изправят пред сериозни предизвикателства, свързани с застаряването на населението, увеличаването на неформалната заетост и липсата на дългосрочна устойчивост.
В този контекст Индонезия, Дания и България са сред най-добре представящите се държави по устойчивост на пенсионните си системи, според новия Allianz Pension Index.
Проблеми на съвременните пенсионни системи
Една от основните слабости на много пенсионни системи е високото ниво на заетост в сивия сектор, което затруднява събирането на осигурителни вноски и подкопава финансовата стабилност на пенсионните фондове.
Освен това възможностите за работа на по-възрастните хора са ограничени – например в Европа само 10% от мъжете над 65 години остават на работа, докато в Япония този дял е 35%.
България в челните редици на устойчивите пенсионни системи
Според подиндекса за устойчивост в Allianz Pension Index, България, заедно с Индонезия и Дания, се нарежда сред държавите с най-добра адаптация към демографските промени. Този показател оценява ключови фактори като:
- Допълнителното капиталово финансиране на пенсионните системи.
- Стимули за по-късно пенсиониране.
- Адаптация на пенсионната възраст спрямо продължителността на живота.
- Демографски корекции в пенсионните доходи.
Повишаване на минималния осигурителен стаж – нож с две остриета
Една от най-дискутираните реформи в пенсионните системи по света е увеличаването на минималния осигурителен стаж, необходим за получаване на пенсия. В момента този период е около 15 години в повечето държави, но някои страни, включително България, Китай, Франция и Нова Зеландия, вече предвиждат постепенно увеличение.
Тази мярка може да подобри финансовата стабилност на пенсионните системи, като насърчи по-дългото оставане на пазара на труда.
Въпреки това анализаторите предупреждават, че в страни с висок дял на неформалната заетост много хора няма да могат да изпълнят новите изисквания. Това би довело до ситуация, в която те няма да имат право на пълна пенсия и ще разчитат само на еднократни социални помощи, които не са достатъчни за осигуряване на приличен стандарт на живот.
Нужда от спешни реформи
Средният непретеглен общ резултат за всички анализирани пенсионни системи е 3,7, което е ясен сигнал за силен натиск за реформи. В сравнение с предходния доклад от 2023 г., когато този показател беше 3,6, има известен напредък, но не всички промени са в правилната посока.
Сред най-добре представящите се страни са Дания, Нидерландия и Швеция, които поддържат финансово стабилни и добре капитализирани пенсионни системи.
В другата крайност са държавите с резултат над 4, които се нуждаят от спешни реформи, за да се адаптират към демографските и икономическите предизвикателства.
Уроците от Япония: работа вместо пенсия
Япония е една от малкото държави, които успешно са се адаптирали към застаряването на населението, като залагат на по-дълга трудова активност. В страната една трета от хората на възраст 65-70 години все още работят, а очакванията са, че в следващите години официалната пенсионна възраст ще достигне 70 години, пишат от БЛИЦ.бг.
Бъдещето на пенсионните системи е свързано с по-голяма гъвкавост, по-късно пенсиониране и финансови реформи. България е сред лидерите в устойчивостта, но страната ще трябва да продължи адаптацията на пенсионната си система, за да запази стабилността ѝ в дългосрочен план.
