Пълната история Казвам се Надежда. На 38 години съм, наскоро се преместих от Пловдив в София заради нова работа в едно издателство. Опаковах живота си в кашони за две седмици – книги, чинии, спомени, грешки. Точно в последния кашон, под един стар вълнен пуловер, я намерих. Кутийката за бижута, която Магдалена ми подари за тридесет…
Казвам се Веселина Иванова, на 47 години съм, живея на седмия етаж в панелка в кв. „Чайка“ във Варна. Мъжът ми Стоян работи на смени във фабриката за стъкло в Белослав, а двете ми деца – Кристиян и Радина – учат в София. Парите никога не стигат, затова от три години обикалям домовете на варненския…
Тя седеше на пейката тъжна. Развод, проблеми, безпаричие. И изведнъж – една черна котка се качи на скута ѝ. Помисли си: „Само това ми липсваше – още лош късмет.“ Но… след 3 седмици животът ѝ се обърна на 180°. Нова работа. Нова любов. Нов дом. И тогава разбра – ЧЕРНАТА котка не е била беда….
Главният лекар я извика неочаквано след нощно дежурство. Кабинетът му миришеше на скъп одеколон и на чужди цигари – миризма, която будеше у нея само една реакция: да стиска челюсти. – Слушай, сестро – започна той, без да я кани да седне. – Писна ми. Всеки ден жалби. „Сестрата пак беше на телефона“, „Сестрата не…
Общ хороскоп за 17 май 17 май е ден, в който Вселената „приключва отчета“ – кой какво е дал, на кого е вярвал и къде е изтичал късметът му. ТРИ зодии влизат в списъка на късметлиите – идват жестове, знаци и възможности, които награждават честните и смелите избори. ДВЕ зодии обаче виждат в пълна светлина…
„Мен ме продадоха за един чувал изгнил ечемик.“ – натъпкаха ме в автобуса и ме изпратиха към мъжа, който щеше да ме ползва като безплатна робиня. Бях на двайсет и живеех в добруджанско село, което дори автобусите прескачаха. Кал до колене, три улици, една кръчма и кметство, където съдбите се решаваха на две ракии. Баща…
Той я излъга и я хвърли на „приятелите“. Тогава майка ѝ взе възмездието в свои ръце – пощада нямаше за никого Казваше се Лили. Вкъщи Маргарита я наричаше „Лилче“ или просто „Пиленце“. Метър и шейсет, тънки, почти прозрачни китки, четирийсет и три килограма. Духне вятър от антрето – сякаш ще я отнесе. На двайсет и…
Оксана седеше на ръба на огромното легло и не можеше да се накара да вдигне очи. Празненството беше затихнало, гласовете зад вратите се бяха стопили, слугите се движеха като сенки по коридорите. Луксозната спалня, с кадифени завеси и златни детайли, изведнъж изглеждаше не като стая за младоженци, а като златен капан. Преди няколко часа ѝ…
„Ще те науча аз теб да уважаваш по‑старите!“ – изкрещя свекърва ми и замахна към лицето ми, без да подозира къде точно ходя три пъти седмично вечер. Водата в мивката шумеше равномерно, удряше се в металното дъно. Елена търкаше чинията с гъбата и гледаше как ментовата пяна прибира остатъците от вечерята. Тези петнайсет минути пред…
Вечерта, в която „забравеният портфейл“ най‑сетне си плати Сервитьорът остави черна кожена папка на ръба на масата. Вътре – сметка за около 450 лева. Стриди, карпачо, лобстер, бутилка хубаво вино. Мартин довършваше чашата си, облегнат назад, и ме гледаше с онзи поглед „е, нали сме се разбрали“. Само че този път, за разлика от всички…
