Брат ми отказа да присъства на погребението на майка ни и каза, че никога няма да ѝ прости. Когато отворихме завещанието, разбрах защо.
„На нейното погребение няма да дойда. Тя не заслужава да ѝ простя“ – брат ми Мартин затвори телефона, преди да успея да му кажа, че майка ни вече е в ковчега. Беше вторник сутрин в Пазарджик. Майка ми Лилия беше починала през нощта в хосписа след дълго боледуване. Беше на шейсет и девет, но последните…
