„Бяхме женени 72 години. На погребението му един стар войник ми подаде малка дървена кутийка и прошепна:
Бяхме женени 72 години. Понякога още ми звучи като чужда биография, не като моя. Седемдесет и две Коледи, рождени дни, сутрини с кафе и вечери на пейката пред къщата. Когато прекарваш толкова време с един човек, спираш да си задаваш въпроса „кой е той“. Решаваш, че вече знаеш – до последната му странност. Знаех как…
