Прибрах се по‑рано, а камериерката ме дръпна под собствената ми кола и прошепна: „Ако те чуят, сме трупове и двамата.“
Богаташът се прибра по‑рано, а камериерката прошепна: „Мълчи“. Причината беше ужасяваща Илия Станчев не беше станал милионер, защото вярва на хората на сляпо. На петдесет и две, с прошарена коса и поглед, който караше другите да обръщат очи първи, той беше минал пътя от панелка в „Люлин“ до последния етаж на луксозен блок над Южния…
