„Нощта преди сватбата чух шаферките ми през стената на хотелската стая: „Излей вино върху роклята ѝ, загуби халките, каквото ще – такава като нея не заслужава него.“ Кумата ми се изкикоти: „Работя по него от месеци.“
Седнах на края на леглото, още с телефона в ръка. Пръстите ми трепереха, но в главата ми вече се редяха стъпки, не въпроси. Първо, препуснах записа – чух гласа на Ванеса, после на Кендра и останалите. Не беше въображение, не беше „извадени от контекст“ думи. Чисто, подредено предателство, с конкретни идеи как може да се…
