Съседката ми баба Пенка ми се обади в 3:47 нощта и каза: „Дъще, слез, донесох ти онова, за което говорихме“ — с баба Пенка не сме говорили от 4 години, а на прага стоеше кутия, увита в двойна вестникарска хартия от 1987-ма
В 3:47 през нощта телефонът иззвъня така, сякаш някой изхвърля камък в тиха вода. На дисплея светеше име, което не бях виждала от четири години: „Баба Пенка“. – Дъще, слез, донесох ти онова, за което говорихме – каза тя, сякаш вчера сме пили кафе на пейката. Само че от четири години не сме говорили за…
