„На шейсет и две години съм. Децата ми оставиха ключовете „за всеки случай“ – и този случай започна да се случва по три пъти седмично.“
„На шейсет и две години съм. Децата ми оставиха ключовете „за всеки случай“ – и този случай започна да се случва по три пъти седмично.“ Стоях в коридора на техния апартамент с по една найлонова торба във всяка ръка, пръстите ми пулсираха от тежестта и леко треперех от умора. В торбите дрънчаха буркани, бутилки, кутии…
