„– Даниеле, майка ти ми рови в шкафа! – просъска Емилия, докато аз още си развързвах обувките в коридора. – Взе ми халата, кремовете, дори свали нашите снимки от секцията!
Когато влязох, коридорът беше пълен с обувки. Чужди обувки. Мъжки маратонки, женски токчета, детски кецове с светкащи подметки. От хола се чуваше някаква смесица от народна музика, телевизор и бормашина. Носеше се миризма на яхния, боя и цигари – всичко накуп, като в жилищен блок през 90‑те. – Ела, ела, Данче! – чу се гласът…
