Лични истории

Залата беше притихнала така, че се чуваше как шампанското се стича по мрамора. Сивокосият мъж с половин слънце на врата стоеше срещу мен и дишаше тежко. В очите му имаше нещо, което бях виждала само в огледалото – смесица от вина и надежда. — Как се казваш? — попита. — Мария — отвърнах. — Мария…

Беше минута преди края на работния ден, когато Татяна Борисова свали очилата, облегна се назад и каза онова, което ми трябваше да чуя: — Мария, имаш златна позиция. Въпросът е дали искаш отмъщение или свобода. Свобода, помислих си. Но ако може — с малко справедливост отгоре. Аз и Данчо се запознахме на строеж. Не е…

Свещеникът каза: „На Петдесетница душите на мъртвите се връщат при близките и след това си отиват.“ Не вярвах. Някак си ми звучеше като утеха за старите жени в църквата – „не плачете, още веднъж ще ви дойдат на гости, после чак другия свят“. Слушах, защото така се прави. Беше Петдесетница, църквата пълна, въздухът тежък от…

Той го отвори с подигравателна усмивка… и в следващия миг видях как кръвта му изчезна от лицето. Стоеше в средата на хола, бос, с онези стари анцугени гащи, с които излизаше да хвърля боклука. Слънцето от терасата режеше стаята по диагонал, върху килима имаше още сажди от вчерашния огън, който беше вдигнал в двора. Картината…

На Черешова задушница гробището миришеше на прах, череши и тамян. Жените се тълпяха при портата, всеки носеше по нещо – панички с жито, бутилки с вино, кутии със сладки, кошнички с първите череши за годината. По алеите вече се бяха наредили продавачки с найлонови торби, пълни с плод, с орехови клонки, със свещи. Глъч, приглушен,…

В съботната вечер преди Петдесетница църквата миришеше на тамян, восък и хора. Беше онзи особен хаос на големите служби – баби с забрадки, млади жени с рокли за неделя, мъже, които се чувстват неловко, но са дошли „за душите“. Децата тичаха между краката ни, докато майките им ги стискаха за ръка и им съскаха да…

Цяла нощ преди Черешова задушница къщата ми беше на захар и дим от свещи. На плота в кухнята подредих тавите – сладки, тутманик, варено жито, домашни курабии, които правя по рецептата на майка. На масата – две плетени кошници, в които разстлах стари вестници и бели салфетки, за да не се цапат черешите. Денят преди…

Записах се при нов зъболекар, защото моят излезе в пенсия след трийсет години практика. Беше стар, добър човек, от онези лекари, дето миришат на ментов спирт и цигари „Опал“, но ръката им е по-лека от тази на майка ти. Когато ми каза, че „идва време човек да се радва на внуци, а не да човърка…

„Премести се при мен, ще гледаш майка ми, а твоята гарсониера ще я дадем под наем“ – предложи ми годеникът (55). След моя отговор той се задави с кафето си. Кафенето, в което с Владо се виждахме всеки петък, беше на ъгъла до спирката, нищо особено на пръв поглед – няколко маси до витрината, витрина…

Старият кладенец в двора на дядо ми беше зазидан от 1991-ва. „Не пипай, момче, така е било преди мен.“ Миналата седмица го разтрошихме, защото исках басейн. Това, което извадихме от дъното, обясни ЗАЩО дядо никога не ходеше на гробищата. Когато майсторът извика, вече знаех, че няма връщане назад. До този момент всичко беше просто строителен…