Доктор Иванов чакаше. Аз мълчах. — Госпожо Нинова — подсети ме той тихо. — Трябва да знаете, че това е важна информация. За медицинската история. За бъдещи прегледи. За… — Не знам — прекъснах го аз рязко. Той примигна. — Как така не знаете? Погледнах го. После погледнах прозореца. После ръцете си. — Просто… не…
Кутията под леглото Вътре имаше писма. Не едно, а цял куп — вързани с избеляла синя панделка. Върху най-горния плик стоеше моето име, изписано с почерка на сестра ми. „За Алина. Ако някога все пак дойде.“ Замръзнах на място. Стаята на Вера ухаеше на прах, стар парфюм и лекарства. На стола висеше сивият ѝ халат,…
— Десет сантиметра са повече от достатъчно! Доказано е от учени! — уверяваше ме той, докато стоеше в банята ми по боксерки и си закопчаваше панталоните с триумфираща усмивка. Казвам се Елена, на 46 съм и все по-често си мисля, че съвременните срещи не са за близост, а за някакъв див експеримент, в който мъжете…
— Трябва да свалиш няколко кила, аз харесвам стройни жени — заяви с пълна уста 55-годишният мъж с корем, лежащ върху масата като отделно живо същество. Знаете ли, след определена възраст започваш да гледаш на срещите като на своеобразно антропологическо изследване. Вече не чакаш принца на белия кон, защото житейският опит ти подсказва: конете са…
— Виктор, къде си бе? — подвикна женският глас отново, сънен и недоволен. Марина стоеше неподвижна на прага на спалнята. Ръката ѝ все още стискаше дръжката. Очите ѝ се взираха в леглото. Там, под развъдения шарен юрган – същият, който тя му беше донесла преди месеци – се виждаше съблазнителна женска фигура с разпръснати рус…
На сутринта Борислав се събуди с усмивка. Усмивката на човек, който мисли, че е спечелил. Аз вече бях будна от шест. Седях в кухнята с чаша кафе и чаках. Телефонът ми беше на масата – тих, но готов. Борислав влезе в кухнята с прозявка, хвърли ми погледа и отиде право към хладилника. „Все още тук…
Сутринта започна напрегнато и забързано. Предстоеше ни посещение при нотариус – уж рутинна задача, свързана с оформяне на пълномощно и заверка на документи за банкова сделка. Аз и съпругът ми тръгнахме към центъра почти безмълвно, а в офиса влязохме с онова изражение на хора, които просто отбиват поредното досадно административно задължение. В чакалнята се носеше…
Бях на двадесет и две, когато мащеха ми реши официално да ме продаде. Не така, както се продават къщи или коли. По‑мръсно. По‑тихо. С една усмивка, с един подпис и с едно „Ти ми дължиш“. Казвам се Деси, от София съм, баща ми навремето държеше малка транспортна фирма. Всички в квартала го знаеха като „човека…
Съпругът ми крещеше: „Стига си се преструвала!“, докато лежах с лице към земята на алеята пред дома ни, неспособна да помръдна тялото си от кръста надолу, с разлят сос за барбекю в косата и с гостите от рождения му ден, които ме гледаха така, сякаш аз развалям празника. Свекърва ми театрално завъртя очи и измърмори:…
Жените в психиатричната болница забременяваха една след друга. Камерите показваха всичко – и в същото време нищо. А истината, която лекарите най‑после видяха на запис, беше по‑страшна от всяка „лудост“ в досиетата им. Казвам се д‑р Николай Стайков и повече от 15 години работя като психиатър. Виждал съм всякакви човешки разпади – депресии, психози, зависимости….
