Когато почина самотната ни съседка, роднините ѝ пристигнаха още преди погребението и започнаха да делят имуществото. На мен беше оставила само котката — но на каишката ѝ висеше малък ключ.
„Котката не е просто за теб, Ваня. Тя знае къде е ключът“, прошепна леля Мила седмица преди да почине. Тогава си помислих, че лекарствата ѝ говорят вместо нея. Леля Мила живееше сама на етажа под мен почти двайсет години. Беше суха, винаги с прибрана на кок коса и с навика да оставя купичка мляко пред…
