Съпругът ми ме остави на 60 километра от дома под проливен дъжд, за да „ме научи на урок“. Мислеше, че съм безпомощна жертва, която може да пречупи. Нямаше представа, че вече осем месеца записвам всичко, че брат ми ме чака съвсем близо, и че отмъщението ми вече е в ход…
Спомням си как натиснах бутона „запис“ на телефона си и го прибрах в джоба точно когато сребристият „Лексус“ на Уолтър спря на изоставената отбивка. Въздухът миришеше на буря. Той дори не изгаси двигателя.„Излез“, каза хладно. „Имаш нужда от урок. Може би ходенето до вкъщи ще ти напомни на кого да се подчиняваш.“ Бях на 37…
