Снаха ми накара майка ми да спи на пода до килера по време на семейната ни ваканция Преди около три седмици снаха ми Джесика — която е омъжена за брат ми Питър — ме извика по телефона, направо сияеща от ентусиазъм. Беше открила, както тя го нарече, „перфектната“ вила край езеро в Ашвил за семейна…
„Не искам внуци от бедно сираче!“ Богатият баща прокле дъщеря си, когато разбра, че нейният избраник няма нито дом, нито фамилия! И пет години по-късно отиде да ѝ се присмее – и ОНЕМЯ от това, което видя… „Кристина, напълно си изгубила разсъдъка си!“ Дамян Георгиев, собственик на три строителни фирми и един хотел, обикаляше…
„Ставай веднага и иди да ми изгладиш ризата! Имам важна среща!“, изръмжа Денис, още преди да е свалила палтото си. Нито миг състрадание – само заповед, отправена към жена му, едва проходила след тежка операция на коляното. Валерия прехапа устни, опитвайки се да се надигне от дивана, докато болката прорязваше крака ѝ като нож….
Аз съм сам мъж. Наскоро жена ми ме напусна след 14 години брак и не знаех как да продължа напред. В отчаянието си се регистрирах в сайт за запознанства и започнах да си пиша с една жена. Тя беше толкова уверена и съпричастна, че НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ Е ИСТИНА! Много бързо си допаднахме…
– Елена, коленичи! Какво чакаш?! – гласът на леля ѝ звучеше тихо, но рязко, като удар с камшик. Ръката ѝ натисна рамото ѝ надолу. Елена се дърпаше, опитвайки да запази поне малко достойнство. Роклята ѝ, прекалено тясна и твърде разголена, се впиваше в кожата ѝ, като чужда. – Моля ви… не мога… – прошепна…
Ето превод на основното съдържание: Баща ми си тръгна, когато бях на три – на погребението му бях шокирана да разбера какво ми е оставил в завещанието си Израснах с мисълта, че баща ми е напуснал мен и майка ми, без да се замисли. През целия си живот не го виждах, не чувах гласа му,…
Груб мъж ме подигра на летището – не подозираше, че ще стана неговият спасител Казвам се Грейс Търнър и съм медицинска сестра от Ашвил, Северна Каролина. Последните шест месеца животът ми беше въртележка от 14-часови смени, травматични случаи и малко сън. В онзи юлски следобед най-накрая се качвах на полет за Денвър – първата ми…
Баща ми и мащехата ми ме пратиха в клиника, за да ме отстранят от завещанието. Но не подозираха едно нещо: психологът тук е братът на покойната ми майка. — Ще се чувстваш по-добре, Аделина, — гласът на баща ми звучеше фалшиво загрижен, като евтина имитация на обич. — Само няколко седмици. Трябва ти време да…
— „Не можеш дори да ходиш!“ — изрече мъжът с насмешка, гледайки я отвисоко, подигравка се четеше по устните му. — „Защо изобщо си тук? Не разбираш ли? Животът ти е свършил. Аз… аз имам нов живот.“ — „Искаш ли да го пренапиша в драматичен, литературен, филмов или в някакъв конкретен стил?“— „Най‐после нещо правилно!“…
— Ще спиш на балкона, млада си още — рече свекърва ми и отсече, че не може да дишат роднините ѝ в спалнята за гости. Трябвало им повече място, затова щели да спят в нашата спалня. — Извинявай… На НАШЕТО легло? — попитах с надежда, че не съм чула правилно. — Е, какво толкова?…
