Ракът на яйчниците често е наричан от лекарите „тихият убиец“, защото симптомите му в началото са толкова банални и неспецифични, че повечето жени ги отдават на цикъл, лошо храносмилане, напредваща възраст или ежедневен стрес. Според статистиката, едва 20% от случаите се откриват в ранен стадий, когато лечението е най-успешно.
Познаването на собственото ви тяло е най-силната ви защита. Ето 6 предупредителни знака, които изглеждат безобидни, но не бива да бъдат игнорирани, ако продължават повече от две седмици.
1. Подуване на корема, което не спада
Всяка жена се чувства подута преди цикъл или след обилна вечеря. Но подуването при рак на яйчниците е различно – то е постоянно, не зависи от храната и не преминава с дни. Според официалните данни на Националната здравна служба на Великобритания (NHS), това е един от най-честите и най-рано проявяващи се симптоми. Често се дължи на натрупване на течност в коремната кухина (наречено асцит) или от самия растящ тумор. Ако дрехите ви изведнъж започнат да ви стягат в талията без промяна в диетата, това е важен сигнал, който изисква ехографски преглед.
2. Усещане за ситост след само няколко хапки
Случвало ли ви се е да седнете на масата гладни, но след третата хапка да се чувствате така, сякаш сте изяли огромно тристепенно меню? Бързото засищане или пълната загуба на апетит е класически ранен признак, на който специалистите от Mayo Clinic обръщат специално внимание. Това се случва, защото туморната маса може физически да притиска стомаха или червата, оставяйки по-малко място за храна. Често това състояние е придружено и от необяснима загуба на тегло, въпреки подутия корем.
3. Внезапно често уриниране
Ако изведнъж започнете да търчите до тоалетната през половин час или имате внезапни, спешни позиви за уриниране (усещане, че не можете да стискате), а нямате бактериална инфекция като цистит, причината може да е чисто анатомична. Тъй като яйчниците се намират в непосредствена близост до пикочния мехур, всеки растящ тумор там започва да оказва физически натиск върху мехура, намалявайки капацитета му.
4. Промени в тоалетните навици (запек или диария)
По същата логика, по която туморът притиска мехура, той може да притисне и червата. Това води до необясними промени в изхожданията – най-често тежък, новопоявил се запек или редуване на запек с диария. Много жени първоначално биват погрешно диагностицирани със Синдром на раздразненото черво (IBS), преди да се установи истинската причина чрез гинекологичен преглед.
5. Тазова болка или постоянна болка в кръста
Болката при този вид тумори рядко е остра и пронизваща в началото. Обикновено се описва като постоянна тежест, тъпа болка или дискомфорт ниско долу в таза, който понякога се излъчва към кръста и долната част на гърба. За разлика от менструалните спазми, които отшумяват за ден-два, тази болка не се влияе от фазата на цикъла ви и е налице почти всеки ден.
6. Необичайно зацапване или кървене
Всяко кървене извън нормалния ви цикъл – и особено такова, което се появява след настъпване на менопаузата – е абсолютен червен флаг и изисква незабавен преглед при гинеколог. Въпреки че нередовното кървене е по-характерно за рака на матката или шийката на матката, Американското общество за борба с рака предупреждава, че туморите на яйчниците също могат да предизвикат абнормно кървене, тъй като нарушават хормоналния баланс в тялото.
Кога да посетите лекар (Правилото на 12-те пъти)?
Наличието на един от тези симптоми не означава автоматично рак – причините могат да бъдат кисти на яйчниците, миоми, инфекции или безобидни стомашни проблеми. Но златното правило на онколозите е следното: ако изпитвате някой от тези симптоми повече от 12 пъти в месеца (или повече от 2 седмици без прекъсване) и това е нещо напълно ново за вашето тяло, не чакайте. Запазете час за гинекологичен преглед с ехограф – това отнема 15 минути, но може да спаси живота ви.
ВАЖНО – ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ: Информацията в тази статия е само с образователна цел и не замества професионален медицински съвет, диагноза или лечение. Винаги се консултирайте с лекар, преди да предприемете промени в диетата или здравния си режим. Авторите не носят отговорност за индивидуални резултати.
