Виктория се протегна лениво в мекото легло. Колко беше хубаво, че днес Семьон пак не е до нея. Въпреки това, честно казано, отсъствието му вече не ѝ правеше особено впечатление. Откакто научи за предстоящото им пътуване в Тайланд – цял месец сватбено пътешествие! – той сякаш бе изгубил ума си.
Не спираше да тича по магазини, купувайки безброй дреболии за пътуването. Семьон още не бе свикнал да харчи пари без много умуване. Но това можеше да му се прости – животът го беше научил на друго.
Допреди съдбата да го срещне с Виктория, Семьон беше съвсем обикновен човек. Тя пък, напротив, още от дете знаеше: нейният живот няма да бъде като на останалите. Да живее като всички, не ѝ бе в характера, а още по-малко да продължи оскъдното съществуване на семейството си – безкраен недостиг на пари, постоянни скандали заради финансови проблеми… Периодичните запои на баща ѝ и сълзите на майка ѝ се бяха превърнали за Вика в истински кошмар. И тя реши: щом ѝ се отдаде възможност, ще напусне това забутано градче и ще направи всичко необходимо – дори невъзможното – за да живее друг живот. И успя.
Сега, разбира се, Виктория се опитваше да не мисли твърде много за цената, която бе платила, за да стигне дотук – за хората, които ѝ се бе наложило да заобиколи или използва, за моментите, когато се налагаше да си служи с красотата и младостта си, за да постигне целта си. Днес тя беше заможна жена – такава, която сякаш можеше всичко… освен да бъде истински щастлива.
Преди две години Вика осъзна, че богатството е прекрасно, но далеч не е единствената стойност в живота. На 45 в сърцето ѝ се породи копнеж за нещо друго: топлина на домашното огнище, любов, детски смях. Тя упорито гонеше тези мисли, но те се връщаха отново и отново. Тъкмо в този период срещна Семьон.
Запознаха се случайно. Той стана неин шофьор – твърде необичайно за преуспял бизнесмен да кара сам своя автомобил, нали? Семьон веднага ѝ направи впечатление, но тя се опита да потисне зародилите се чувства. Беше само на 35, но в погледа му имаше нещо особено.
Веднъж, когато се връщаха от вечерно парти, на което Вика бе пийнала повече от обичайното, тя осъзна, че точно сега иска неговата компания. Покани Семьон на кафе. Той изглеждаше видимо смутен, но не отказа. След онази нощ Вика разбра, че светът ѝ се преобърна. Разбира се, наоколо се намериха куп клюкари, които разправяха всякакви истории за Семьон. Но Вика реши да разбере всичко лично.
Когато връзката им премина определена граница, тя реши да проведе откровен разговор:
– Семьон, разбираш ли, трябва да съм сигурна… – започна тя, гледайки го внимателно.
Той застина уплашено.
– Кажи ми, женен ли си?
– Бях – отговори след миг мълчание. – Но от пет години съм вдовец.
Вика усети как напрежението я напуска и дълбоко си отдъхна.
– Извини ме, че питам, но трябва да знам… Имаш ли проблеми със закона? Нещо опасно, което трябва да зная?
Семьон поклати глава.
– Аз съм най-обикновен човек, Вик. Работех във фабрика, но, както много други, тя затвори. Така се наложи да си търся нова работа. Нищо по-интересно от това не мога да разкажа.
– Извини ме, че пак го повдигам, но трябва да съм сигурна. Знаеш колко са клюкарите, нали? – Виктория впи поглед в него.
Семьон я прегърна нежно:
– Разбирам. Наистина разбирам.
Но скоро връзката им сякаш се промени. Семьон някак се отдръпна и Виктория не можеше да проумее защо. Всичко беше чудесно помежду им – страст, разбирателство, а той все пак я избягваше. Бидейки прям човек, тя реши да поговори с него директно:
– Семьон, ние сме зрели хора. Нека не си играем на криеница. Ако искаш да се разделим, просто кажи. Няма да те държа насила, няма да правя драми.
Той въздъхна дълбоко и нежно взе ръцете ѝ:
– Вика, самият аз не знам как да се държа. Нашата връзка… Искам повече, разбираш ли? Да се събуждаме заедно, да градим планове, да споделяме всеки ден. Но кой съм аз и коя си ти? Двата ни свята са толкова различни…
Виктория се загледа в него:
– Ако, да речем, работех в най-обикновен магазин или във фабрика? Как ли щяха да се развият отношенията ни?
Семьон ѝ се усмихна:
– Отдавна да си ми станала жена. Нямаше да те пусна и за миг, за да не смее никой да те доближи.
На Вика ѝ стана приятно да го чуе, но знаеше, че между тях стои не само финансова пропаст.
– Семьон, аз съм с десет години по-голяма от теб – припомни му тя меко.
– Вика, луда ли си? Огледай се. Сравни се с жените на 35, а после пак се виж ти. Изглеждаш фантастично!
– Значи, за да ми предложиш брак, трябва най-напред да фалирам? – пошегува се тя, въпреки че вътрешно ѝ се бе прокраднала леко тревога.
Сватбата се оказа от онези, за които градът говори цяла седмица. През това време Вика успя да предаде част от делата си и след два дни трябваше да заминат на сватбено пътешествие. Всяка сутрин да се събужда до любимия ѝ се струваше най-голямото щастие.
Тя си позволи да повярва в това чувство. За децата не искаше да мисли – вече не беше в подходяща възраст и не се решаваше да рискува здравето си. А преди сватбата бе казала на Семьон:
– Сигурен ли си в мен? Не мога да ти родя дете.
Той сякаш трепна за секунда, но може би ѝ се стори.
– Вика, стига се вглъбява в това. Обичам те. Не е ли това достатъчно?
– Достатъчно е, Сём, наистина. – Тя му се усмихна с благодарност.
Една сутрин, когато Семьон пак беше излязъл, на вратата се позвъни. Виктория сложи халат и отвори. На прага беше куриер, донесъл диск с видеозаписи и снимки от сватбата. Как само бързо бяха готови! Тя си направи кафе, настани се пред телевизора и пусна диска. Мъжът ѝ още го нямаше у дома, така че тя можеше първа да се потопи в спомените от онзи неповторим ден.
Гледайки видеото, Виктория се усмихваше, спомняйки си всеки миг. Но изведнъж погледът ѝ се закова. На едно от кадрите видя момче – явно безпризорно дете. То махаше енергично на някого. По принцип такива просяци не са голяма рядкост на подобни тържества, но следващите кадри ѝ привлякоха вниманието. Момчето си говореше със Семьон. Видимо се познаваха.
Виктория превъртя записа назад и увеличи изображението. Ето как мъжът ѝ дава на момчето някакви пари. После го изпраща, оправя му старата куртка – съвсем не както се държи човек с непознати. Какво означаваше това? Защо Семьон общува с улични деца? Може би някой го изнудва? Или просто проявява някаква милост, която тя не разбира? Отговори нямаше, въпросите ставаха все повече.
А може би някой го заплашва с разкриване на някаква тайна и Семьон плаща за мълчанието му? Тази мисъл на Вика ѝ се стори все по-логична. Сърцето ѝ заби лудо: значи Сём наистина крие нещо. И щом е така, тогава има само едно обяснение – той не я обича, а се е оженил заради парите.
Когато Семьон се прибра, Виктория беше пред нервен срив. Той веднага усети, че нещо не е наред:
– Какво се е случило?
– Питаш ме какво? – гласът ѝ трепна. – Няма ли да ми кажеш нещо за онова момче, което се появява в сватбените кадри?
Семьон се отпусна бавно на стола:
– Значи знаеш…
– Да! Нали се уговорихме да сме честни един с друг!
– Не съм те лъгал, просто… не доизказах. Чуй ме, приготви се. Да тръгнем, за да се запознаеш с Андрей, а после прецени сама.
– Преценя какво? С кого да се запозная?!
Той я погледна в очите:
– Запознай се със сина ми, Андрей. А след това… реши какво ще правим.
Виктория се обърка. Ако той ѝ бе съпруг по сметка и бе разбрал, че тя е научила истината, би се държал съвсем другояче. Но Семьон изглеждаше само леко тревожен, но и пределно уверен.
– Добре, да отидем… Но не разбирам защо трябва да се запознавам с Андрей. Не можем ли да си го изясним тук?
– Вики, моля те. Андрей е страхотен. Надявам се да се разберете. Трябваше да ви запозная по-рано, но се уплаших – че ще си тръгнеш от мен, щом разбереш, че имам син.
Вика вдигна ръце:
– В този момент ме е яд, че ми криеш толкова важно нещо. Имаш син?!
Семьон въздъхна, свеждайки поглед:
– Исках да ти кажа, но все не открих подходящ момент. Андрей живее с баба си – майката на покойната му майка. Тя е много възрастна и болна. Винаги съм се трепал на работа, за да ги издържам: плащам за лекарствата на баба му и за поддръжка на дома.
Тя бе шокирана:
– Кои са тези хора? Защо си криел?
– През всичките тези години те знаеха за теб. Разбира се, Андрей понякога ми се сърдеше, но му обясних колко си ми скъпа и как се боя да не те изгубя. Знам, че сега звучи странно и всеки страничен човек би помислил, че целта ми е била само финансов интерес.
Той млъкна за секунда, сякаш събираше сили да продължи:
– На нашата сватба на баба му ѝ прилоша – вдигна ѝ се кръвното, притеснила се беше нещо. Андрей се паникьоса и измислил единственото, което му хрумнало – преоблякъл се като просяк, за да не привлича внимание, и дотърча при мен. У нас имаше пари, но в паниката си се озова директно пред мен. Аз го успокоих, дадох му парите, казах му какви лекарства да купи. Това е цялата история.
– Значи имаш син… – Виктория все още не можеше да проумее. – Защо не ми каза по-рано?
– Боях се от твоята реакция. Мислех, че ще решиш: „Какво да го правя тоя с дете?“. Сега осъзнавам, че сбърках. Ако решиш, че всичко помежду ни е свършено, ще го приема. В дъното на всичко аз наистина те подведох, като не ти казах.
Вика дълго го гледа в мълчание, преди да отрони:
– Хайде да тръгваме. Ще се запознаем с Андрей… и тогава ще решим какво следва.
