Мамо, пак нощна смяна? – Катя се загледа притеснено в майка си.
Да, слънце. Надявам се без мен няма да направите нещо? – Марина нежно потупа ръката на по-голямата си дъщеря.
Разбира се, че не. Но ти изобщо не си почиваш, – въздъхна Катя.
Трябва да работя, Катюша. Скоро ще имаш абсолвентски бал. Не искаш ли хубава рокля?
Не ми трябва абсолвентски… – прошепна тихо Катя. – По-добре да бъдеш по-често вкъщи.
Скоро всичко ще се промени, котенце. Остава само още година и ще изплатим този злословен кредит, и ще мога да прекарвам повече време с вас.
Марина затвори очи. Струваше ѝ се, че съдбата ѝ подхвърля само на нея изпитания. Брак, две деца… Изглеждаше, че семейството е щастливо. Но после съпругът реши да отвори бизнес. Тя не се намесваше, но му отказаха кредит и той го взе на нея. След малко обяви, че си тръгва при друга жена. Обеща да изплаща кредита. Но Марина не успя да се сдобие от шока, когато ѝ съобщиха, че е починал. Една непозната жена се обади, която поне каза къде е погребан. Дори не успели да се разведат.
На гробището Марина плачеше, не си представяйки как ще живее по-нататък. Две деца, огромен дълг, работа в болница с ниска заплата… На сметките на съпруга не беше останало нито стотинка. На Марина остана само неговата част от апартамента. Трябваше да вземе всички възможни допълнителни работи, за да свърже двата края. Добре, че поне Катя помагаше на по-малкия брат, Юра.
Пет години Марина изплащаше кредита. Пенсията за изгубен прехранител и половината от заплатата ѝ отиваха за дълга. Живееха с останалите дребни пари.
Добре, Катюша, време е да тръгвам, – каза Марина.
Върви, мамо. Аз ще проверя с Юрка домашните.
Какво бих правила без теб!
Болницата беше в другия край на града. Две прекачвания с градския транспорт… Марина отдавна искаше да намери по-близка работа, но всички опити бяха неуспешни.
Добър вечер, Марина Николаевна, – поздрави я Сергей, новият охранител.
Марина се усмихна смутено. Сергей беше вдовец, бивш военен, работеше в болницата само три месеца. Той явно проявяваше интерес към нея, а и Марина, за своя изненада, също почувства симпатия. Въпреки че между тях все още нямаше нищо, слуховете вече започнаха да се разпространяват из болницата.
Здравейте, Сергей Андреевич, – бързо отговори тя, опитвайки се да мине покрай любопитните погледи на медицинските сестри.
В стаята на лекарите колеги пиеха чай.
Марина, присъедини се! – викнаха я.
Благодаря. Как е? Спокойно ли е?
Тихо… Даже някак странно. Не предвещава ли това буря?
Нощта наистина започна спокойно. Един апендицит, да зашиват ръка на работник.
Марина излезе във двора, за да диша чист въздух.
Позволете ли? – до нея седна Сергей.
Марина, исках да ви поканя… в кино. Въпреки че може би това е твърде банално? В ресторант? В театър? Аз почти нищо не знам за вас, дори какво ви харесва… – той се спря, забелязвайки, че тя е готова да откаже. – Не, не, дори и не мислете да отказвате!
Марина не успя да сдържи усмивката.
Вие мислите ли ми четете?
И не е нужно. Винаги се опитвате да ми избягате, – усмихна се Сергей.
Толкова ли е забележимо?
Много. И двамата сме възрастни хора и свободни. Безсмислено е да отричаме, че между нас има симпатия. Така че…
Марина въздъхна. Отдавна не беше ходила на срещи. „Над четиридесет вече… какви срещи?“ – помисли си тя. Но веднага си се оправи: „Животът продължава…“
Добре, съгласна съм на кино. Само че с времето ми е трудно.
Виждам. Много работите.
Нямам избор, – усмихна се тъжно Марина. – Съпругът ми остави „чудесно“ наследство.
Случва се… – Сергей разбиращо кимна. – Няма да ви разпитвам. Ако пожелаете, ще ми разкажете.
И на Марина изведнъж ѝ се прииска да сподели. Разказа му всичко: за кредита, смъртта на съпруга, финансовите трудности.
Ето така стоят нещата… Така че помислете добре, преди да ме каните на среща.
Глупости! Проблемите са за решаване. Вашите също.
Може би сте прав. Просто прекалено много мисля за това, – призна Марина. – Освен това се скарах с най-добрата си приятелка заради съпруга. Оказа се, че тя беше влюбена в него. Понякога си мисля как биха се развили нещата, ако тя се беше омъжила за него…
Това вече са фантазии. А с приятелката сте се помирили?
Не. Тя замина след нашата сватба. Дори не знам къде е сега.
Линейка, – Сергей кимна към портала. – Надявам се, не за нас?
За нас. Твърде спокойно беше. Това не е нормално.
След няколко минути се втурна медицинска сестра.
Марина Николаевна! Ножова рана!
Подгответе операционната!
Пациентът беше в съзнание. Марина преглеждаше анализите му.
Как се чувствате? – тя вдигна очи.
Пред нея лежеше съпругът ѝ.
Костя?
Той се отдръпна уплашено.
Грешите.
Но… това си ти! Ти си… умрял!
Налягането пада! Кръвоизлив! – извика медицинската сестра.
Започваме! – командва Марина, отблъсквайки всички съмнения.
Към края на операцията тя вече не се съмняваше: това беше Костя. Съпругът ѝ, който, както ѝ се струваше, беше починал преди пет години. Как е възможно?
Кажете, как е? – чу познат глас.
Пред нея стоеше Лена. Бившата ѝ приятелка.
Лена?
Марина! Не знаех, че тук работиш! Ти ли го оперира?
Това… Костя… Не разбирам нищо…
Марина, всичко е много сложно… Трябва да поговорим.
Да, мисля, че е време да изясним всичко! – гласът на Марина трепереше.
Марина Николаевна, всичко наред ли е? – застана до нея Сергей.
Сергей Андреевич, – обърна се тя към него, – бихте ли присъствали при нашето обяснение? Страхувам се, че полудявам.
Разбира се, – Сергей погледна Лена. – Да влезем при мен. Там никой няма да ни пречи.
В стаята на охраната Лена разказа цялата истина. Срещнала Костя след дълга раздяла, тя отново се влюбила в него. Замислили афера с кредита и инсценирали смъртта му, за да се отърват от дълговете и задълженията. Помогнали им познати на Костя. Но бизнесът им се провали. Преместили се в друг град, но и там нещата не вървяха добре. Върнали се и се криели от кредиторите. Нападението беше предупреждение.
Марина, не ни издавай! –
Какво трябва да направя? – попита Марина. – Изплатих дълговете ти за пет години! Отказах на себе си и на децата си всичко! И ти… предлагаш да продам апартамента и да ти дам парите?!
Сергей погледна Марина.
Марина, разбира се, ти решаваш. Но според мен трябва да се обадим в полицията. Съпругът ти трябва да отговаря за действията си. По този начин ще се освободите от заема.
Няма да го направиш! – скочи Лена. – Това е бащата на децата ти! Не ти ли е жал за него?
Не, не ми е жал – каза твърдо Марина и също стана. – И за теб също. Мислил ли си за мен, когато започна всичко това? За децата? Плакахме на гроба му! Сергей Андреевич, обадете се в полицията.
Съжалявам – каза Сергей на Лена, набирайки номера. – Но ще трябва да почакате тук.
Твоя е вината! – извика Лена, обръщайки се към Марина. – Ако Костя се беше оженил за мен, нищо от това нямаше да се случи!
Марина си тръгна мълчаливо.
Мамо, какво се случи? – попита Катя, забелязвайки разстроеното лице на майка си.
Марина разказа всичко на дъщеря си.
Оказва се, че ние платихме дълговете му, а той… се е забавлявал? – каза тихо Катя. – Мамо, мога ли да го считам за мъртъв? Тогава, преди пет години?
Разбира се, дъще. За мен и той е мъртъв. Днес – за втори път.
Минаха шест месеца.
Мамо, имаме ли гости? – попита Юра, влизайки в кухнята.
Защо питаш?
Мирише много вкусно!
Седни на масата. Скоро ще вечеряме. Деца, имам новини за вас.
Ще се жениш ли? – попита Катя.
Ами, не точно… Както и да е, искам да те запозная със Сергей.
Марина замълча, когато видя уплашените лица на децата. „Вероятно не трябваше да правя това… Ами ако са против?“ В този момент децата я прегърнаха.
Мамо! Толкова сме щастливи! Само да беше добър човек!
Той е добър. Вижте сами.
Звънецът на вратата иззвъня.
Аз ще го отворя! – извика Юра.
„Няма връщане назад“, помисли си Марина.
Те се ожениха месец по-късно. Празнуваха скромно в ресторант със семейството. Юра и Сергей веднага станаха приятели. Катя постепенно се размрази. Костя беше осъден на реална присъда. Оказа се, че той и Лена имат дълга следа от различни измами зад гърба си. На процеса те се обвиниха взаимно. Заемът не беше изтеглен от Марина, но Сергей го изплати веднага.
Това е, Мариш, започваме отначало! – каза той. – Сега и аз съм без пари.
Те се засмяха. Парите са толкова малко нещо. Основното е, че са заедно. А парите… те ще печелят пари.
