„Майка ми направи аборт, а аз оцелях. Оказа се, че са премахнали само един плод“. Невероятна и тъжна история.
Цял живот го слушам
През целия си съзнателен живот чувам една и съща фраза от майка ми:
„Наташка, не исках да те раждам, а ти, толкова упорита, все пак се роди. И до днес проявяваш тази упоритост във всичко, с теб е невъзможно да се стои дълго заедно.“
Моята история е от една страна удивителна и необичайна, защото рядко се случва такова нещо. Но в същото време всички тези години живея с усещането, че не живея своя живот. Какво е да осъзнаваш, че родителите ти не са искали да те раждат, че са взели решение да се отърват от теб и дори са предприели всички необходими действия за това? Майка ми често разказва тази история на познатите си – тя леко говори за решението си да направи аборт, а за това, че съм оцеляла, се смее. Винаги ми е неприятно да го слушам, опитвам се да се махна, за да не чувам тези разкази отново и отново. Не знам защо го прави, много пъти съм я молила да не засяга тази тема пред мен.
Имаше трудни времена
В 80-те години родителите ми вече имаха две деца (брат ми и сестра ми). И изведнъж майка ми разбра, че е бременна с трето дете. Въпреки че и преди това е имала бременности и няколко пъти е правила аборти. Този път родителите ми решиха, че трето дете със сигурност не им трябва – в семейството беше трудно: баща ми беше съкратен, а майка ми издържаше цялото семейство сама.
Мама отиде в болницата, премина преглед и се записа за аборт. Процедурата беше извършена и майка ми се прибра у дома. По онова време медицината не беше толкова развита, колкото сега. Родителите ми живееха в село, там не правеха ултразвук и никой не можеше да предположи, че бременността е останала. Майка ми продължи да работи и въпреки че сутрин ѝ беше лошо, повръщаше и понякога я болеше коремът, не обръщаше внимание – след месец гаденето мина и се почувства по-добре. Дори не ходи на лекар, реши, че това е стрес от работата.
Поради голямата натовареност на работа не забеляза веднага, че менструацията ѝ е спряла. Когато най-накрая разбра, че нещо не е наред, отиде при гинеколог. Лекарят предположи, че след аборта е настъпил хормонален дисбаланс и предложи да изчака още месец.
Мама винаги е била пълна жена, затова не забеляза веднага промяната във фигурата си. Но когато започнах да се движа в корема ѝ, тя разбра, че е бременна. Веднага отиде на лекар и бременността беше потвърдена. Всички бяха в шок, лекарите също – как е възможно това?
Възможно е да е била двойка
Процедурата по аборт беше извършена, но откъде се взе бременността? Може би ще си помислите, че мама е забременяла отново след аборта, но това е невъзможно. Баща ми по това време беше заминал на работа в друг град и майка ми не го беше виждала няколко месеца. Повторна бременност беше изключена, още повече, че срокът вече беше около 18 седмици. Лекарите предположиха, че може би е имала близнаци: един плод е бил премахнат, а вторият (тоест аз) е продължил да се развива.
Мама беше в шок, не искаше дете, но аборт в такъв напреднал срок вече беше невъзможен. Дори търсеше „подземни начини“ да се отърве от мен, но баба ми (нейната майка) я убеди да не върши такъв грях.
Нежелано, но чакано дете
Родих се на термин, напълно здрава. През цялата бременност мама много се притесняваше – страхуваше се, че абортът може да ми е повлиял. Оказва се, че съм била нежелано дете, но в същото време много са чакали да се уверят, че съм добре.
Когато татко се върна от работа, беше изненадан, но се зарадва, че ще стане многодетен баща. Мама почувства радост едва след моето раждане. Въпреки това у мен остана усещането, че съм си останала нежеланото дете. Мама повече обича сестра ми и брат ми – за тях винаги е най-доброто, за тях се тревожи, а с мен се кара за всичко.
Не съм щастлива през целия си живот
От малка знаех тази история. Когато бях на 7-8 години, мислех, че съм специално дете, оцеляло въпреки всичко. Но в тийнейджърските години започнах да изпитвам отвращение към майка си, особено когато тя отново и отново разказваше тази история.
Защо изобщо трябваше да ми го казват? По-добре да бяха измислили история за спонтанен аборт или замряла бременност, а накрая съм се родила. Но осъзнаването, че съм била толкова нежелана, че дори на 18-та седмица мама е била готова да се отърве от мен, ме ужасява.
Понякога ми се струва, че всичките ми житейски проблеми идват от това. Имам ниска самооценка, нямам нито съпруг, нито деца. Боя се от всичко ново, живея затворено (работа – дом – работа), сякаш живея чужд живот. Просто не мога да бъда щастлива, постоянно се връщам към миналото, по-скоро мама с разговорите и спомените си ме връща натам.
Най-страшното е, че веднъж, в момент на скандал, мама ми каза:
„По-добре да не те бях раждала.“ Минаха много години, а аз още помня тези думи.
Съвети към родителите
Родители, колкото и да сте ядосани на децата си, никога не им казвайте такива неща. Никога не разказвайте, че сте искали да се отървете от тях.
Отстрани историята ми изглежда необичайна. Често ми казват:
„Наташа, ти не си се родила напразно, имаш специална мисия, пред теб е велико бъдеще.“ Но съм почти на 40, нямам нищо, не съм постигнала нищо и се чувствам ненужна. Не смятам раждането си за нещо свръхестествено, мисля, че беше случайност. Чака ли ме някакво велико бъдеще? Силно се съмнявам. Понякога си мисля, че трябва да потърся психолог, за да се науча да живея щастливо. В същото време се страхувам, че след консултациите с психолог изобщо няма да мога да общувам с мама и другите роднини.
