„В спалнята при мъжа ходим по ред“. Как съпругите на богат овчар се разбират заедно? Таджикистан
Как няколко съпруги се разбират под един покрив, как водят домакинството и как споделят „общуването“ със съпруга – научих в таджикско село (кишлак). Местният овчар много обича съпругите си, а те му отвръщат със същото – сега за всичко по-подробно.
До идването на съветската власт в Централна Азия – многоженството в тези райони е било норма и не се е смятало за нещо „неправилно“. По времето на СССР обаче започват да се борят с това и да насърчават друга идеология – класическото разбиране за семейство.
След разпадането на Съветския съюз тази идеология се запазва – и, в частност в Таджикистан, многоженството сега е забранено на законодателно ниво. Тоест, за нарушаване на този закон е предвидена наказателна отговорност и лишаване от свобода.
Но въпреки това, далеч не всички съпрузи се спират от това.
Помните ли думите от известната песен „Ако бях султан, щях да имам три жени“? Ето и в Таджикистан помнят тези, вече станали класика, думи – а
кой таджик няма да иска да се почувства „султан“!
Освен това, старите традиции и обичаи никой не е забравил. Може да се приемат хиляди закони, но паметта на поколенията при това няма да изчезне.
Ако прадядото така е живял – защо сега да не може?
За „султана“ – това, разбира се, е шеговит аргумент, но има известна доза истина в него – само богат таджик може да си позволи няколко съпруги.
Защото не може просто така да се сдобиеш със съпруга – тя трябва да бъде осигурявана. А когато съпругите са няколко, то издръжката им ще бъде още по-скъпа – всяка има нужда от свое пространство, свои дрехи, своя храна – в крайна сметка.
Така че безработен таджик с едностаен апартамент – едва ли ще може да си вземе съпруга, още по-малко – няколко. Друго е богат овчар – който има няколкостотин глави овце в стадото си и собствен дом в планинско село.
На гости при такъв заможен таджик успях да бъда.
Особено интересно беше да разговарям със съпругите му – те са три. Вече разказах в отделна статия,
А ето какво мислят самите съпруги, как организират бита си и как общуват със съпруга си – това вече е тема за отделен разговор. И много добре, че една от съпругите се оказа доста разговорлива и охотно сподели семейните си традиции.
Ще започна с най-„деликатния“ въпрос.
Общо в семейството на Фархад (така се казва овчарят) вече има 13 деца – като децата му са от всичките три съпруги. И тук възниква въпросът – как изобщо работи цялата тази „схема“?
Както се оказа, в семейството има някакъв график, според който съпругът отделя на съпругите си равно внимание – всяка от тях има своето време. В такива моменти те общуват насаме – като „общуват“ във всички смисли на думата.
Така че успяват и да поговорят, и за продължаването на рода могат да се погрижат.
Съпругът има собствена стая – там спи. Жените нямат отделни спални и всички спят в обща стая. При това децата също имат свои стаи – отделна за момчетата и отделна за момичетата.
По-малките деца, като правило, спят заедно с майка си – тоест в общата стая. С порастването им ги преместват в „детската спалня“. Забележително е, че цялото семейство спи направо на пода – обградени с килими, възглавници и одеяла.
Това също е почит към традициите – така е по-удобно и по-топло, отколкото ако всеки имаше отделно легло.
Между другото, що се отнася до децата – тук няма разделение на „свое и чуждо“. Тоест всичките три жени еднакво се грижат за всичките 13 потомци и си помагат взаимно с гледането на бебетата.
Защото всяка от тях разглежда себе си и семейството като едно цяло. Всичко, което принадлежи на един – принадлежи на всички. И съответно, обратното –
всяка жена смята всички деца за свои.
И ако по „детския“ въпрос има пълно единодушие, то по домакинските въпроси – вече има известна йерархия.
Например, почистването на къщата трябва да се извършва от по-младите съпруги – обикновено дъщерите им помагат в това. Те метат килимите, бършат прах, перат и гладят бельо и т.н.
А храната най-често я приготвя първата съпруга – това се смята за почетно задължение. Но при това съдовете ще мият вече по-младите съпруги или децата – тоест, всеки се занимава с нещо според възрастта си.
Тук трябва да се уточни и моментът със „статуса“ на всяка съпруга.
Както вече писах в началото, многоженството в Таджикистан е законодателно забранено. Така че официален брак Фархад има само с първата си съпруга.
Другите две момичета – по същество, са просто съжителки. Тоест, сватбена церемония и тържества при тях също е имало – но официален документ, потвърждаващ брака – няма.
Каква е тогава ползата за втората и третата съпруга – ще попитате Вие? За това също вече писах в отделна статия – линк ще има в края.
Между другото, веднага ми възникна въпрос – ако няма официални документи, потвърждаващи наличието на втори съпруги – то
как законът ще разкрива нарушителите?
Както се оказа, свидетелство за втори брак в тази ситуация не е необходимо. Ако властите просто узнаят, че мъжът съжителства с няколко жени – това вече е нарушение.
А могат да узнаят, например, от показанията на една от съпругите – това ще е достатъчно, за да вкарат мъжа в затвора за 2 години.
Между другото, в Таджикистан вече има реални прецеденти, където
мъже са осъждани за многоженство – ако Ви е интересно, можете сами да потърсите в интернет.
Така че ситуацията с многоженството се оказва нееднозначна – по закон не може, но на практика – се случва. Въпреки че нещо все пак тук е очевидно – заинтересовани трябва да бъдат и двете страни.
Съпругът трябва да се грижи за съпругите си, за да не му се обидят и да не се оплачат на властите.
Е, а съпругите трябва усърдно да водят домакинството и да отглеждат децата – за да не се обиди вече съпругът на тях и да не ги върне с позор в родителския дом.
източник: TrueStory
