Само ден преди сватбата подслушала разговор на годеника си по телефона. И на сватбата устроила такова нещо!
– Кристинке, не мога да повярвам! Нима утре се омъжвам! Това е просто невероятно!
– Да, невероятно, – смеейки се, отговаряше на приятелката си Кристина. – Кой в училище казваше, че никога няма да се омъжи! Не ти ли? А самата почти първа от всички се стягаш. Ето какво прави любовта с нас.
Момичетата се прегърнаха и се разсмяха, опиянени от младостта, предстоящата радост, усещането, че напред е само щастие! Огромно, като планетата Земя…
Приятелката пристигна в навечерието на прекрасното събитие при Елеонора. Момичетата бяха приятелки от училище и бяха неразделни. И сега, когато вървяха последните приготовления за тържеството, искаше да ѝ помогне.
Роклята, която току-що бяха донесли от салона, където я бяха коригирали по фигурата на Ели, беше вълшебна. Кристина със завист гледаше тази красота и малко завиждаше на приятелката си.
И имаше за какво да завижда. Елеонора, въпреки младата си възраст (едва беше навършила 19 години), се омъжваше за много красив и възрастен мъж. Това не беше някакво момченце, което няма нито професия, нито пари, нито жилище.
Вадим беше вече на тридесет и пет и този брак не му беше първи. Но Елеонора нищо не я спираше. Бъдещият ѝ съпруг напомняше на всички, които го гледаха, на някакъв чуждестранен актьор, такъв един Джеймс Бонд. Висок, мускулест, покрит с равномерен тъмен тен, с открита белозъба усмивка, Вадим предизвикваше у всички само възхищение.
А още Кристина завиждаше на това, че тя, за разлика от приятелката си, никога няма да има такава шикозна сватба. И такава рокля никога няма да има. Тя беше от семейство на обикновени работници.
Родителите на Ели пък притежаваха хотелиерски бизнес, който успешно се развиваше вече много години. Техните хотели и гостилници се намираха практически в цялата страна.
Вадим, според разказите на Елеонора, също беше бизнесмен, но далеч по-скромен от нейните родители. И сега, вливайки се в богатата семейна империя, той придобиваше много.
Но момичето дори не допускаше мисълта, че той може да се ожени за нея по сметка.
Веднъж те заговориха за това с Кристина. Елеонора се обиди и каза на приятелката си: „А какво, нима не съм достойна да се влюбят в мен просто така, без никакви далеко отиващи планове? Нима не съм красива, не съм умна, не съм възпитана? Нима няма да мога да обичам съпруга си предано и с цялата си душа?“
Кристина имаше други мисли по този въпрос. Тя не каза на Ели, че сега има много мошеници. И на тях им е все едно, красива ли си, умна ли си… Главното е наличието на пари, и то немалко. Добре, ако грешеше по отношение на Вадим. Все пак, тя много обичаше приятелката си. И не би искала такава участ за нея.
Елеонора още веднъж погледна шикозната си сватбена рокля и със съжаление я скри в гардероба. Не бива годеникът да види такава красота преди време. А Вадим трябваше да пристигне всеки момент, за да уреди последните формалности.
Надниквайки през прозореца, тя видя как колата на годеника влиза в двора на огромната им извънградска къща. Ели нямаше търпение да прегърне и целуне бъдещия си съпруг. Толкова ѝ беше липсвал през целия ден!
– Поседи, сега ще се върна, – каза тя на Кристина и избяга.
Момичето, сякаш на криле, слезе по стълбите и излезе в двора през страничната врата, водеща към градината. Много ѝ се искаше да направи изненада на любимия си. Да изскочи иззад храстите и да му се хвърли на врата.
Вадим седеше в колата и говореше по телефона. Ели, разбира се, не го виждаше, тъй като тя се беше скрила зад разклонена туя.
Тя чу, че годеникът нервничи, говореше тихо, бързаше.
– Странно, – помисли си тя и започна да се ослушва.
– Ама какво ти… Защо така говориш? Ти нали прекрасно всичко разбираш. Това е принудителна мярка. Ние с теб отдавна всичко обсъдихме. Защо пак да се връщаме към този въпрос? Да, тежко ти е, разбирам. Но какво да се прави? Нямаме друг изход. Не. Търсихме го.
Вадим замълча за няколко минути, вероятно слушаше събеседника си. Ели така и стоеше със застинала на лицето глупава усмивка. Тя все още продължаваше да вярва, че любимият ѝ обсъжда някакъв работен момент. Но колкото повече минаваше време, толкова по-ясно започна да разбира смисъла на думите на Вадим.
Държейки телефона до ухото си, мъжът излезе от колата, приближи се до ъгъла, за да не го виждат от къщата. Ели се стресна в храстите. Той почти я видя!
– Аз също, също много те обичам, Варенка! И дъщеря ни Катюшка обичам. Между другото, предай ѝ огромен привет от мен и ѝ кажи, че татко много скоро ще дойде на гости. Вие сте моето щастие. Единственото. Друго не ми трябва! Потърпете, скоро пак ще бъдем всички заедно!
Без да осъзнава какво прави, в шок от чутото, Елеонора се втурна обратно в къщата. Влизайки в стаята си, се хвърли в обятията на Кристина и зарида.
– Какво се случи, Ели? – приятелката се обърка. – Кой те обиди?
Но тя нищо не отговаряше, само горчиво плачеше.
А после рязко замълча, изтри сълзите и произнесе фраза, която учуди Кристина не по-малко от този внезапен пристъп на ридания.
– Е, нищо, ще видим на чия улица ще има празник. Върви си, Кристинке, у дома. Утре всичко ще разбереш.
Вадим беше много обезпокоен, виждайки разплакана годеницата си.
„Нищо, така става. Булките често плачат преди сватба“, – каза му бъдещата тъща. Самата нея този факт кой знае защо не я обезпокои.
Вечерта Ели слезе в кабинета на баща си и попита в кой случай съпругът ѝ няма да получи нито стотинка при развод.
– Дъще, какво става? Може би се съмняваш. Дай да отменим всичко по дяволите. Макар че… Толкова народ е поканен, милиони са похарчени за цялата тази бъркотия.
– Нищо няма да отменяме. Просто кажи какво е написано в брачния договор?
– Е, за да може съпругът ти да претендира за част от съвместното имущество, трябва да сте живели в брак не по-малко от две години. Само че аз на Вадим вече му обещах да помогна с инвестиции в най-скоро време. Такъв ни беше договорът. Бизнесът му куца. Нужни са финансови инжекции, и то немалки. Е, казах му, че след сватбата ще се върнем към този въпрос.
– Разбрах те, татко. Повече нищо не ми трябва.
Елеонора готвеше изненада на предателя. Тя беше потисната, болката от измамата изгаряше сърцето ѝ. Но момичето беше дъщеря на баща си. Никой няма право да я обижда безнаказано. Никой!
Сватбата беше в разгара си. Многобройните гости се веселяха от сърце, радвайки се за младите. Каква красива двойка! – само това се чуваше отвсякъде.
Булката беше странно бледа и тъжна. През целия ден тя не каза на Вадим и две думи. Той се губеше в догадки. Но всичко приписа на вълнение и умора. Все пак сватба – такова събитие!
И ето, обявиха изненада от годеника. Вадим беше подготвил като подарък за годеницата си, а сега вече и съпруга, изпълнение на любимия ѝ певец.
Той покани Ели на танц. Младите мълчаливо танцуваха, слушайки прекрасната песен.
– Какво ти е, скъпа? Уморена ли си? Изобщо не те познавам. Може би трябва да оставим всички и да избягаме оттук?
Елеонора само го погледна с хладен поглед и премълча… Когато обявиха изненада за годеника от булката, Елеонора не помръдна. Само бузите ѝ пламнаха с трескав огън.
– Цялото внимание към екрана, моля, – произнесе тамадата.
Това, което се случи след това, дълго ще го помнят всички, които бяха на тази сватба!
На екрана се редуваха много топли и нежни снимки на бившето семейство на Вадим. Тези снимки Ели беше сваляла цяла нощ от всички социални мрежи, които ѝ бяха достъпни.
Свиреше пронизителна музика. Ето Вадим с Варя в сватбен валс. Ето ги вече тримата с дъщеря им. Ето щастливото семейство в парка, сред цветя и зеленина. Ето ги всички заедно някъде на почивка на морския бряг. Ето в близък план – двама влюбени се гледат един друг. Очите им са изпълнени със светлината на любовта…
Кадърът спря. Музиката замлъкна. Чу се гласът на Вадим, който беше записала вчера една от камерите, разположени около къщата.
„Аз също, също много те обичам, Варенка! И дъщеря ни Катюшка обичам. Между другото, предай ѝ огромен привет от мен и ѝ кажи, че татко много скоро ще дойде на гости. Вие сте моето щастие. Единственото. Друго не ми трябва! Потърпете, скоро пак ще бъдем всички заедно!“
Екранът угасна. В залата на ресторанта с хиляди поканени гости настъпи гробна тишина.
Ели взе микрофона.
– Никакви пари не си струват да се разрушава семейство. Да се предават и лъжат любими и любещи хора. Никакви! Връщай се при тях, Вадим. Сега ти наистина много скоро ще бъдеш с тях. Заедно с истинското си семейство. А нашият брак с теб го анулирам!
И аз ще намеря своя. Истинския. А не фалшификат. Сурогат не ми трябва!
