На Даша ѝ беше много студено. Тя дойде на себе си на заснежена земя, в нечий вилен имот. Вероятно изоставен. Как се е озовала тук, не помнеше. Най-вероятно е бягала, без да избира пътя. Без да разбира накъде бяга. Само да се скрие, да избяга от мъчителя, който я измъчваше цяла нощ. А после от болка е загубила съзнание.
Някъде далеч лаеха кучета, значи там има хора. Те ще помогнат. Трябва само да събере сили и да се изправи. А после вече да разбере накъде да върви.
Това се случи отново. И не за първи път. Отново мъжът ѝ Максим я измъчваше цяла нощ, изтръгвайки признания за изневери. И нямаше значение, че това бяха само фантазии в болното му въображение. Но да му внуши тази мисъл, да достигне до разпаленото му съзнание Даша не можеше.
Вчера бяха отишли на вилата на приятели. Тя не искаше, съпротивляваше се. Изтъкваше аргументи, за да не отидат. Усещаше, че ще има много алкохол. И щом мъжът ѝ препие, всичко ще се повтори отново. Разпити, издевателства, побои. Единственото, което ѝ даваше надежда, беше, че няма да са сами. И може би собствениците на тази вила ще могат да се застъпят за нея, ако възникне скандал.
Даша се опита да се изправи. Тялото я болеше. Измръзналите ръце и крака не искаха да се движат. Даша тръгна, преодолявайки невероятна болка и полагайки огромни усилия.
Успя да излезе на пътя. По-бързо да намери поне някого, иначе съвсем ще замръзне. Отпред се виждаха няколко къщи, в чиито дворове светеше. Може би там има хора. Даша с надежда започна да си проправя път натам.
Но когато ѝ оставаха само няколко метра до спасителната светлина, тя чу отзад стъпки и учестено дишане. Някой я настигаше.
– А, хванах те, к…о! Е, сега ще ти покажа. Къде се мота цяла нощ?
Максим грубо сграбчи Даша за косата и я повлече обратно към къщата на приятелите.
Беше изумително, но собствениците така и не се събудиха, догоре налети с алкохол. Те никак не реагираха нито тогава, когато Максим се гавреше с нея и Даша се измъкна и избяга в нощта, нито сега, когато се върнаха.
Даша знаеше от опит, че сега ще започне вторият етап. Трябваше само да изчака. Тресеше я, тя грабна топъл халат, уви се в него, наля си горещ чай.
Максим се успокояваше. Той я гледаше вече с други очи. На мястото на агресията и яростта идваше съжаление. Винаги беше така.
Даша, разбира се, се досещаше, че мъжът ѝ има психическо разстройство. Но какво да прави с това, просто не знаеше. Да го заведе в болница не можеше, а самият той и да чуе не искаше за лекари.
– Даша, замръзнала ли си? Е, как така? Защо гола изтича на улицата? Нали сега не е лято. Вече има студове. Е, какво правиш? Прости ми, прости. Пак аз скандализирах. Повече няма да стане така.
Максим дори се протегна да я прегърне, но тя стана и отиде горе в стаята. Легна под завивката. Продължаваше да я тресе. Ужасно я боляха синините по ръцете и краката.
Даша беше в отчаяние. Не виждаше изход от ситуацията. Нали какво ли не беше правила! Всичко беше напразно. Дори ѝ се струваше, че Максим сякаш е омагьосан срещу всички неприятности и беди. Че никакво наказание няма да го достигне. Никога! Даша вече се беше отчаяла и мислеше, че това е нейният кръст.
Нали колко пъти беше бягала от него! И по време на свади и побои, и тайно, докато го нямаше вкъщи. Криеше се при приятелки, при непознати хора. Изключваше телефона, укриваше се на различни места. Но Максим винаги я намираше (как му се удаваше това, за нея оставаше загадка!) и със сълзи и молби я връщаше обратно.
Даша се оплакваше от него на участъковия. Той ѝ отговаряше така:
— В моя участък почти във всяка къща мъжете и жените се карат. Ту мъжът бие жена си, ту жената налага мъжа си. А после се сдобряват и живеят, сякаш нищо не е било. Какво, сега всеки втори ли да водя под конвой в затвора?
Даша показваше побоите, синините и драскотините. Тя плачеше, казваше, че я е страх да живее с него. Участъковият я пращаше в болница, за да бъде всичко официално. Предлагаше ѝ да се разведе с мъжа си. Но същевременно меко, но много настоятелно добавяше:
— Да се бяхте сдобрили, а? Да не ми разваляте статистиката в участъка!
Даша бягаше при родителите си у дома. Няколко пъти майка ѝ премълча, а после заяви:
— Омъжила си се – живей. Няма защо да бягаш. Мъжът бие, значи обича. Или сама си виновна. Аз ето с твоя баща-пияница толкова години живея и той нито веднъж не ми е вдигнал ръка. Така че. Трябва да можеш да се застъпваш за себе си, Дашке, – казваше майката, обръщайки чашката.
В един момент отчаянието на Даша достигна предела си. Тя дори искаше да посегне на живота си. Но веднъж, минавайки покрай храм, реши да влезе и да поиска прошка пред иконите за грешните си мисли. За това, че животът ѝ е омръзнал до крайност!
Там една жена, виждайки сълзите ѝ, каза:
— Всичко ще се нареди. Всяко нещо с времето си. Почакай, мила, и всичко ще бъде добре. Господ ще помогне. Той е до теб.
Спомняйки си сега думите на тази жена, Даша само горчиво се усмихна:
— Колко още да чакам? Ще доживея ли изобщо до това?
Сутринта те се върнаха в града. Събуждайки се, собствениците на вилата само хвърлиха кос поглед към синините ѝ, но нищо не казаха. Вероятно не им беше до това, защото главата им се цепеше от махмурлук.
Започнаха обичайните делнични дни… До следващия пристъп на агресия на Максим.
Но веднъж съдбата все пак се смили над бедната Даша.
Максим работеше в голяма проектантска организация. И веднъж той съобщи, че им предстои юбилей на предприятието:
— Готви се, ще отидем заедно на банкет.
Даша разбра, че там той отново ще се напие порядъчно и отново я чака ужасна нощ. Тя бързо осъзна, че трябва някак да се обезопаси.
Лекарят отдавна ѝ предлагаше да направи операция за отстраняване на киста. Казваше, че е по-добре да се отстрани, за да не рискува. Даша се страхуваше, честно казано. Постоянно отлагаше процедурата. Но този път, сякаш попарена, изтича в болницата и поиска да назначат операцията точно за деня на юбилея.
Даша се съвземаше от упойката, почиваше си след операцията в стаята. Тя се радваше, че този път ще бъде далеч от своя мъчител.
Максим пък, порядъчно почерпен на банкета, смесил всичко, което можеше, започна да се държи много странно. Той крещеше ругатни, преобърна част от масите… А после съвсем нападна младата съпруга на началника, наричайки я с груба дума.
Пристигна полиция, която дълго не можеше да успокои разярения Максим. Той се съпротивляваше, трошеше мебели. А после се случи нещастие. Пиян до безумие и неконтролируем, Максим грабна нож от масата и удари в корема свой колега.
За щастие, колегата оцеля. А ето Максим беше признат за невменяем и изпратен на принудително лечение от психично заболяване. За дълго. Така Даша най-накрая успя да се отърве от своя мъчител.
Тя оформи развод. А след година се омъжи за момче, с което бяха приятели още от училище. За добър, порядъчен и проверен мъж, когото познаваше почти цял живот.
Никога не знаеш какво те чака утре. Но не бива да се отчайваш. Същевременно трябва да умееш да се застъпваш за себе си.
