— Ей, ТИ, НЕБЛАГОДАРНА К*ЧКО! Забрави ли вече кой те храни?! Как се осмеляваш да ми говориш така пред всички?! — изрева Стефан, гласът му проряза тишината като счупено стъкло.
Навън се сипеше ситен дъжд, който полепваше по прозорците като студени сълзи.
Вътре, в широкия хол, камината гореше, разпръсквайки меко сияние по лицата на гостите. Някои гледаха втренчено чашите си, други се опитваха да се усмихнат престорено, сякаш не чуваха.
Ани стоеше до рафта с подправките. В ръцете ѝ трепереше купата с пълнените гъби, които беше приготвила от сутринта.
Стефан беше решил да празнува новата си сделка — нова порция пари, нов повод да се държи като господар.
Само че тя вече не беше сигурна, че иска да живее в къща, пълна с унижение.
— Ако не аз, щеше още да шиеш евтини рокли за триста лева! — продължи той, с разпален поглед и червени петна по врата. — Всичко, което имаш, е от мен!
Ани не каза нищо.
Остави купата на масата и изтри ръцете си в престилката.
Сърцето ѝ блъскаше като подгонено животно.
— Кажи нещо, де! — извика той, вече с онзи изцеждащ тон, който я караше да се свива в себе си. — Кажи, че съжаляваш!
Тя пое дълбоко въздух.
— Съжалявам — каза тихо. — Съжалявам, че мислех, че те интересувам като човек.
В хола се разнесе напрегнат шепот.
Стефан се изсмя глухо, взе чашата с вино и я размаха театрално.
— Ето я, великата дизайнерка! С две продадени рокли и огромно самочувствие! — той се обърна към гостите. — Всички ли чухте? Тя си мисли, че може да ми чете морал.
Ани вдигна поглед.
Очите ѝ горяха.
Не от унижение — от нещо друго.
От онова странно, закъсняло осъзнаване, че няма за какво повече да се бори в тази къща.
— Всички ли чухте? — повтори тя, вече по-спокойно. — Чудесно. Ще е по-лесно, когато реша да разкажа колко често ме наричаш… така.
Стефан се изправи рязко.
Виното се разля по ръкава му.
Гостите притаиха дъх.
— Ти… ще съжаляваш за това — каза той, вече по-тихо, с онази опасна нотка в гласа.
— Не — отвърна тя, сваляйки престилката. — Съжалявам, че толкова време мълчах.
Остави плата на стола, погледна го за последно и излезе от хола.
Зад гърба ѝ се чуха приглушени въздишки и шепот.
В коридора, точно преди да си вземе палтото, Ани за миг се обърна към вратата.
Чу гласа му — вече не толкова уверен.
— Ани… чакай…
Но тя не чака.
И в дъжда навън не усети студ.
Само странно облекчение.
Защото беше разбрала нещо просто:
По-добре сама, отколкото без глас и без достойнство.
Ани тръгна по алеята, с мокрите камъчета, които хрущяха под токчетата ѝ.
Дъждът се стичаше по бузите ѝ, смесваше се със сълзите, които този път не се опита да спре.
Тя не се обърна, дори когато вратата зад нея се отвори с трясък.
— Ани! — изкрещя Стефан, гласът му се разнесе в студения въздух. — Върни се веднага!
Тя продължи.
Бавно, крачка по крачка.
С всяко движение раменете ѝ се изправяха все повече.
— АНИ! — повтори той, по-близо, вече почти на ръба на истерия. — Чуваш ли ме? Не може така да си тръгнеш!
Тя спря.
За миг.
Вдиша дълбоко.
После се обърна.
Очите ѝ не бяха пълни със страх.
Бяха ясни и тихи.
— Виждаш ли? — каза с глас, който не трепереше. — Вече мога да си тръгна. Без да питам дали е удобно. Без да се моля да ме виждаш.
Стефан отвори уста, сякаш да изкрещи още нещо.
Но не каза нищо.
Стоеше в рамката на входа, с вино по ръкава и поглед, който за пръв път не беше надменен.
Беше празен.
Ани се обърна отново и закрачи по пътеката, която излизаше към улицата.
Отдалеч, зад стъклата, видя лицата на гостите — шокирани, някои с ръка пред устата, други с виновно сведени погледи.
Не се спря.
На ъгъла спря такси.
Шофьорът, възрастен мъж с топли очи, свали прозореца.
— Добър вечер, госпожо. Да ви закарам някъде?
Ани се усмихна.
За пръв път от много време.
— Да.
— Къде?
Тя преглътна, усещайки как всичко се отпуска.
— Някъде, където повече никой няма да ми вика, че съм никоя.
— Разбира се — кимна мъжът, сякаш разбираше повече, отколкото можеше да каже.
Тя се качи, затвори вратата.
И в онази кола, с миризма на евтин освежител и износени седалки, почувства нещо странно.
Сякаш започваше отначало.
Дъждът продължаваше да вали.
Но вече не я плашеше.
КРАЙ/ spodeli.online
