„Свекърва ми тайно стана ТАКСИМЕТРОВ шофьор на 68 години, за да ме „проверява“ дали не хойкам. Цяла седмица дебна мен, а накрая в колата ѝ се качи… собственият ѝ син с блондинка. Това, което направи насред „Цар Борис“, събра половин Пловдив на ъгъла.“
Баба Райна е на 68, живее в „Кючук Париж“ и има три страсти: турските сериали, лютите чушки и това да ми намира косъм във всяка манджа. Аз съм Гери, на 35, омъжена за сина ѝ Митко – голямата ѝ гордост, „златно момче“, „друго такова няма“… докато не стане време за миене на чинии.
Откак се нанесохме над нея, Райна е убедена, че аз „хойкам“. Ако съм с рокля – „за кого се киприш“. Ако съм с анцуг – „така излизат при любовниците, да не ги познаят“. Ако закъснея от работа с 10 минути, вече има три обаждания и едно „ти къде си, ма, в луксозен хотел ли“.
Когато една съседка ѝ казала, че вече „всеки пияница може да кара такси“, на Райна ѝ щракнало:
— Ако всеки може, и аз мога! Ще карам такси и ще я хвана тая Гери, докато се вози с татуирания си любовник!
Без да каже на никого, отишла в фирма, взела разрешително, сложила жилетка, залепила лепенка „Такси“ на стария семейния „Нисан“ и си спретнала нова кариера: „майка под прикритие“.
Седмица обикаля Пловдив – центъра, „Тракия“, „Смирненски“, пред мола, пред болницата. Возила е студенти, баби, туристи, един пиян чичо до Събота пазара, но не и мен. Вечер ми звъни да ме „провери“:
— Къде си, ма?
— На дивана, лельо Райне, с Митко гледаме сериал.
— Аха. Засега ще те оставя…
На седмия ден, точно когато вече била решила, че „тази може и да не е толкова лоша“, пред колата ѝ махнал един добре облечен мъж с парфюм „на едро“.
Синът ѝ Митко.
До него – блондинка на токчета, която не съм аз.
— Такси, шефке, до „Гребната“, ако обичаш… — казал той и се метнал на задната седалка.
Райна погледнала в огледалото. Познала сина си, познала и че няма никакво намерение да „кара блондинката да тича за здраве“.
И тогава плюла в пазвата, дръпнала ръчната и направила нещо, което спря движението по „Цар Борис“ за десет минути и събра половин квартал на ъгъла.
…Райна настъпила спирачката насред булевард „Цар Борис“ така, че блондинката залепнала за предната седалка, а Митко се озовал по диагонал.
— Мамо, ти ли си?! — изкрещял той, когато я видял в огледалото.
— Аз съм, чадо мое заблудено! — извикала тя. — Слизай веднага!
Отворила вратата, слязла от шофьорското място, извадила от чантата си… голяма хавлиена кърпа с надпис „Слънчев бряг“.
— Знаеш ли за какво я нося, ма, Гери? — разказваше ми после. — За „всеки случай“ – ако хвана някоя мокра, да я подсуша. Е, този път беше за друго.
Пред очите на шофьорите, които вече свиреха и снимаха, Райна отвори задната врата, дръпна Митко навън и започна да го гони по улицата с хавлията:
— Майка ли ще правиш на луда, бе, келеш! Тук жена ти я проверявам дали хойка, ти си ми хойкал!
Блондинката побеля, слезе на тротоара и започна да обяснява:
— Аз не знаех, че е женен!
Райна я изгледа отгоре до долу:
— Спокойно, ма. Ти не си виновна, че си паднала на глупав клиент. Върви си по живо, по здраво.
Съседите от нашия блок – разбира се, половината бяха в автобуса наблизо – вече бяха на ъгъла с телефони в ръка. Клиповете с „таксиджийката, която бие сина си с хавлия“ влязоха в TikTok още същата вечер.
А аз? Аз седях вкъщи, когато Райна влетя, още с жилетката и табелката „такси“ на главата.
Клекна пред мен.
— Гери, прощавай, чедо. Теб те човърках, а аз съм си отгледала кръшкач.
Митко стоеше зад нея като мокър петокласник.
— Мамо, недей да ставаш на колене… — мърмореше.
— Мълчи, че ще те вържа с колана за радиатора — сряза го.
После се обърна към мен:
— Ако искаш, го гонѝ. Ако искаш, му давай шанс. Аз на твое място щях да го изнеса с кашоните. Каквото решиш – аз съм зад тебе.
За първи път откак ме познава, свекървата ми застана на моя страна.
Митко остана, но не заради него, а заради това, че и двамата трябваше да пораснем – той без мамината хавлия над главата, аз без вечната вина в очите ѝ.
Райна продължи да кара такси, но вече не за „проверка“, а за разкази.
— Знаеш ли колко неща ще научиш за любовта, ако возиш хората по нощите — казва ми. — Няма по‑добър урок от задната седалка.
Накрая, понеже клиповете с хавлията станаха вайръл, двете на шега регистрирахме фирма: „Майчина проверка ООД“.
— Ще возим мъже на изкушение и ще ги връщаме по домовете — шегува се тя. — А ако кривнат, пак вадя хавлията.
Оттогава в Пловдив, щом видят жълто такси с баба зад волана, всички се оглеждат дали на задната седалка няма някой Митко… който да си търси акъла по „Цар Борис“.
