Група приятелки си почивали спокойно на плажа, когато към тях внезапно се втурнало куче и започнало силно да лае. Само секунди по-късно една от жените пребледняла, след като внимателно се вгледала в козината му 
Пет жени, приятелки от дълги години, се били настанили удобно върху големи одеяла под топлото лятно слънце. Наслаждавали се на заслужената си почивка — смеели се, обсъждали последните новини и понякога просто мълчаливо наблюдавали морето.
До тях имало кошница с домашни лакомства — сладки, плодове и студени напитки. Настроението било прекрасно, а смехът им се чувал над шума на вълните.
Изведнъж отнякъде към тях притичало куче — средно голямо, рошаво и с неспокоен поглед. То започнало да обикаля около компанията, да маха нервно с опашка и да лае силно. В поведението му обаче имало нещо странно и тревожно.
— Вижте го само колко е смешно! — засмяла се една от жените и подала парче сладка към кучето.
— Сигурно е гладно — добавила друга и му хвърлила още храна.
Но кучето дори не погледнало лакомствата. Вместо това продължило да тича в кръг, да се приближава ту до една, ту до друга жена и да лае все по-настойчиво.
Приятелките постепенно замлъкнали. Всички усещали, че нещо не е наред.
Тогава най-наблюдателната от тях внезапно пребледняла и прошепнала:
— Момичета… погледнете козината му!
Продължението 
Жените се спогледали объркано.
— Какво ѝ има на козината? — попитала една от тях и се навела по-близо.
Кучето продължавало да лае неспокойно, а мократа му, рошава козина била покрита с дребни тъмни петна. В първия момент изглеждали като кал… но не били.
Най-възрастната от приятелките пребледняла.
— Това… това е мазут.
Всички замръзнали.
По плажа внезапно преминал силен, тежък мирис. Досега, сред морския въздух и слънцето, никой не му бил обърнал внимание.
Кучето отново излаяло и се втурнало към скалите в края на плажа, после се върнало обратно, сякаш ги приканвало да го последват.
— Май се опитва да ни покаже нещо — прошепнала една от жените.
Любопитството надделяло над страха и петте тръгнали след животното.
Колкото повече приближавали скалите, толкова по-силен ставал мирисът. Вълните изглеждали странно тъмни, а по пясъка вече се виждали черни петна.
И тогава една от жените изпищяла.
Между камъните лежал човек.
Мъжът бил в безсъзнание, а дрехите му — изцапани с черна лепкава течност. До него имало разкъсана спасителна жилетка и метален контейнер с предупредителни знаци.
Кучето се хвърлило до него и започнало жално да скимти.
— Боже мой… — прошепнала една от приятелките. — Това е неговото куче…
Жените веднага извикали помощ.
Докато чакали спасителите, една от тях внимателно отворила контейнера, за да разбере какво се е случило.
И тогава ръцете ѝ започнали да треперят.
Вътре имало документи и карта на района.
Оказало се, че през нощта недалеч от брега е станала незаконна операция по източване на гориво от стар кораб. Нещо обаче се объркало — последвал взрив и част от екипажа изчезнал в морето. Мъжът, намерен на скалите, бил служител, който се опитал да подаде сигнал и да спре бедствието.
А кучето…
Кучето било тичало километри по плажа, опитвайки се да намери помощ.
Скоро пристигнали спасители, полиция и медици. Мъжът бил откаран в болница в критично състояние.
Но най-неочакваното се случило малко по-късно.
Един от полицаите внимателно погледнал кучето и внезапно застинал.
— Невъзможно…
— Какво има? — попитала една от жените.
Полицаят преглътнал трудно.
— Това куче… преди три години е било обявено за изчезнало при буря заедно със спасителен екипаж. Смяташе се, че всички са загинали.
Настъпила пълна тишина.
Оказало се, че животното е оцеляло и години наред е живяло край брега, а в деня на инцидента инстинктът му отново го отвел към човек в опасност.
Когато линейката потеглила, кучето тичало след нея до самия край на плажа.
А петте приятелки дълго стояли мълчаливо край вълните, осъзнавайки, че този ден е можел да завърши с истинска трагедия, ако едно упорито куче не било отказало да се предаде.
„Тази история е художествено пресъздадена. Имената, героите и събитията са измислени или променени с цел емоционално и литературно въздействие. Всякакви прилики с реални лица или ситуации са случайни и непреднамерени.“
