1. Марин и неговият „честен“ профил
Казвам се Марин, на 43 съм.
Ако питаш майка ми – „златно момче“.
Ако питаш жените в интернет – „пример за това защо някои мъже трябва да си останат сами с котките си“.
Живея в „Дружба 2“, в апартамент, който не съм купил аз.
Той е на родителите ми.
Татко почина, майка ми мина в провинцията при сестра ми, а аз останах в София „да се оправям“.
Работя в склад на голяма верига – онези магазини, които миришат едновременно на прах за пране, гума от количките и евтина колбасария.
Карам колички с палети по 8 часа на ден, понякога по 10, когато колегата е болничен.
Имам един кредит – за телевизор.
55-инчов, 4К, с всичките екстри.
– Не ти ли трябва кола? – питат понякога приятели.
Кола не гледам всяка вечер.
Мач – да.
Котката ми – Мая – е единствената женска, която не ми задава въпроса „а ти какво предлагаш“.
Тя знае – купа, храна, чиста тоалетна.
Договарянето свършва там.
Преди две години, след поредния празен уикенд, реших, че не може животът ми да се състои само от склад, телевизор и котка.
Инсталирах приложение за запознанства.
2. „Честността“ в профила
Като започвах, гледах какво пишат другите мъже.
„Търся сериозна връзка, но и забавление.“
„Обичам да пътувам, планини, море, коктейли.“
„Момичета, нека си бъдем честни и директни.“
На снимките – едни и същи – селфита в огледало с телефон, бицепси, плажове.
Реших, че няма да се правя на такъв.
Написах:
„Марин, 43.
Не пуша, пия умерено.
Работя стабилно, не съм на мама.
Нямам деца и не планирам.
Търся поддържана, стройна жена до 30.
Без деца, без драми.
С висше образование.
Немеркантилна.
Не издържам никого.
Мъж съм, не банкомат.“
На снимката – аз пред блока, с яке и леко нацупен, защото слънцето ме биеше в очите.
Когато натиснах „Save“, имах чувството, че съм хвърлил бутилка със съобщение в бурно море.
Честно, нали това все повтаряха всички?
„Бъдете честни в профила.“
3. Първата вълна
Първите лайкове дойдоха от жени далеч над „до 30“.
Една на 45 ми написа:
„Браво за честността. Най-после някой да не лъже, че иска семейство.“
Друга – 39, с две деца:
„Не съм за теб, но профилът ти е забавен. Внимавай да не те изгорят жив в коментарите.“
Аз не разбирах.
Къде да ме „изгорят“, това нали не е форум?
Отговорите под формата на съобщения обаче ме заливаха.
„Кредит за телевизор, а търсиш до 30? Умирам.“
„Като искаш без деца, да беше започнал да се жениш по-рано, бе, герой.“
„Намерил си се ти, Марине – 43, с котка и кредит и критерии като султан.“
Четях ги, ядосвах се и все си повтарях:
„Те могат да пишат, че искат висок, осигурен, щедър, а аз не мога да искам стройна, без деца? Двоен аршин.“
Мая сядаше до клавиатурата и ми препречваше екрана.
Котка – не феминистка, не коуч, но с повече здрав разум.
4. Срещите
Реших, че няма да се отказвам.
Нали профилът е честен – все някоя ще оцени, че не я лъжа.
Среща №1 – Яна, 29, фитнес инструкторка.
На снимките – релеф, усмивка, море.
На живо – пак релеф, но и един студен поглед, който измерваше всеки милиметър от мен.
– Четох профила ти – каза. – Търсиш стройна.
– Да – казах. – И си такава.
– Търсиш и немеркантилна – добави. – Това как го разбираш?
– Че не очаква да плащам за всичко – отвърнах.
– А ти какво очакваш? – наведе глава.
– Да си плащаме всеки своето – казах. – Или да се редуваме.
– Окей – каза. – Тогава – тя чак посочи с пръст – следващият протеин, който купувам, е твой ред.
– Чакай малко – почесах се. – Не сме стигнали дотам.
– Значи ти искаш тяло като моето, но без да участваш? – попита.
– Работиш, нали? – казах. – Можеш сама.
– Мога – отвърна. – Затова и оставам сама.
И си тръгна след едно кафе.
Среща №2 – Лили, 32, PR.
– Ти наистина ли мислиш, че някоя до 30 без деца ще иска да живее с мъж над 40, който още изплаща телевизор? – пита с усмивка.
– А ти мислиш ли, че е редно да питаш колко взимам още преди да сме поръчали? – върнах ѝ.
– Нарича се планиране – отвърна. – Аз участвам, но не искам пак да изхранвам двама.
Разделихме се с усещането, че сме били на интервю за кредити, не на среща.
5. Коментарите от жените онлайн
В един момент профилът ми започна да обикаля женски групи.
Разбрах го, защото една колежка от склада ми прати Screenshot.
Заглавие: „Марин, 43, търси бездетна фея до 30 и плазма без вноски.“
Под него – коментари:
„Господ да го поживи, че ни дава пример как да НЕ изглежда един профил.“
„Ето ги тия, дето „не са спонсори“, ама искат 10/10 жена.“
„Нека да си стои с котката. Тя поне няма изисквания.“
Признавам, заболя ме.
Аз се мислех за реалист.
За човек, който просто казва нещата както са.
– Какво, аз нямам ли право да искам? – говорех си в кухнята, докато си сипвах боб в чинията. – Жените може да искат осигурен, аз не мога да искам стройна?
Мая ми обърна гръб demonstrativно.
6. Катерина – „самостоятелната“
И тогава се появи Катерина.
36, профил:
„Самостоятелна. Не търся спонсор. Умея да бъда щастлива сама.“
За първи път някой ме добави в любими, без да започне с „ти сериозно ли“.
Започнахме да пишем.
Тя имаше чувство за хумор, не използваше „бебе“ след трето съобщение, не ми пращаше снимки по бельо.
– Имаш ли нещо против, че съм над 30? – попита.
– Зависи – написах. – Мислиш ли се за на 50?
– Не – отвърна. – А ти мислиш ли се за на 25?
Смях се.
Реших, че ще ѝ дам шанс.
7. Кафето, което ме удари по-лошо от ракия
Срещнахме се в малко кафене до „Младост“.
Катерина беше от онези жени, които не крещят с външния си вид, но присъствието им е трудно да игнорираш.
Среден ръст, тъмна коса, спортни обувки, без килограм грим.
– Значи ти си Марин – каза, като се ръкувахме. – Човекът, който стана легенда в три женски групи.
– Значи ти си Катерина – отвърнах. – Жената, която не търси спонсор, но не спира да ходи на козметик.
– Кой ти каза? – засмя се.
– Интуиция – казах.
Седнахме.
Поръчахме кафе и вода.
– Нека започнем с това – каза. – Защо всъщност не искаш деца?
– Не искам чужди – казах. – А за мои… вече не съм сигурен, че искам да започвам от нулата на тези години.
– Честно – кимна. – А защо до 30?
– Защото по-младите… – започнах, но спрях.
– По-младите какво? – попита.
– По-младите са по… гъвкави – измъкнах се.
– В кревата? – повдигна вежди.
– И там – казах. – И в главата.
– Поздравления – усмихна се. – Успя за пет минути да прозвиши като чичо от кварталната кръчма.
Стиснах устни.
– Чакай, ти не търсеше спонсор, нали? – попитах. – Защо ми скачаш?
– Защото искам да разбера дали си просто честен, или просто простак – отвърна. – Разликата е в това дали си готов да чуеш обратната връзка.
– Окей – казах. – Хайде, дай я.
8. „Какво предлагаш, Марине?“
– Нека играем една игра – предложи тя. – Представи си, че профилът ти е обява.
– То си е.
– Добре. – Усмихна се. – Прочетох: „Мъж, 43, без деца, кредит за телевизор, котка. Търси жена до 30, без деца, стройна, поддържана, с висше, немеркантилна. Не издържа никого.“
– Така е – казах.
– Сега аз съм жена на 28. Работя, спортувам, инвестирала съм години в себе си – тяло, професия, психика. Имам избор:
– Мога да бъда с мъж на моята възраст, който е на сходен етап;
– Мога да бъда с по-голям, който вече е постигнал повече;
– Мога да бъда сама.
– И?
– Защо да избера теб? – попита.
– Защото… – започнах, но думите не идваха.
Докато аз мислех, тя продължи:
– Не казваш, че имаш кола, къща, бизнес.
– Не казваш, че искаш семейство, деца, да строите нещо.
– Казваш, че не искаш деца, не искаш да издържаш никого, не искаш драми.
– Да – кимнах. – Защо да лъжа?
– Тоест ти предлагаш… – сбра с пръсти. – …спокойствие, секс, гледане на телевизия и да не ти се качват на главата.
– А това е малко? – попитах.
– Не е малко – отвърна. – Просто не е уникално.
Заболя ме повече от всички коментари в интернет.
– А ти какво предлагаш? – реших да я ударя със същото оръжие.
– Равнопоставеност – каза. – Време, грижа, пари.
– Пари?
– Да. – Не мигна. – Аз не чакам мъж да ми плаща козметика. Но ако иска да участва – добре дошъл.
– Тоест очакваш да участва – казах.
– Очаквам да се включва във всичко, което е важно за мен – отговори. – А не да казва: „Тялото ти е важно, но да го плащаш сама.“
9. Историята с „самостоятелната“
– Знаеш ли защо се ядосах на профила ти? – попита.
– Защото съм честен? – опитах се да се защитя.
– Защото звучиш като мъж, който мисли, че фактът, че е мъж, е достатъчен принос – каза. – „Аз съм мъж. Това е достатъчно.“
– Е, не е ли? – ухилих се, опитвайки да обърна на шега.
– Не – отвърна. – Ако беше достатъчно, нямаше да седиш тук сам.
Това беше най-тихата плесница в живота ми.
– Аз… – започнах.
– Чуй ме – прекъсна ме, но меко. – Нямам нищо против да имаш предпочитания. Имаш право да не искаш деца, да не искаш драми, да не искаш да издържаш никого. Това е честно.
– Ето! – посочих я. – Значи…
– Но – продължи – когато ги пишеш като условия за „млада, стройна, без деца до 30“, звучиш като работодател, който предлага минимална заплата и иска кандидат със три магистратури.
– Това… – спрях. – Ти сериозно ли сравняваш връзка с интервю за работа?
– Ти го правиш – каза. – Още от профила си.
10. Разказът за нейната приятелка
Катерина вдигна чашата си.
– Имам една приятелка – каза. – 29, адвокат. Работи по 10 часа, поддържа се, спортува. Печели добре.
– Чудесно – казах.
– Тя ми показа един профил преди месец – продължи. – Пишеше нещо като твоето: „Търся до 30, без деца, поддържана, немеркантилна. Аз предлагам честност и стабилност.“
– И?
– Тя каза: „Добре, аз съм до 30, без деца, поддържана, немеркантилна. Той обаче кой е? Кредит за телевизор, 1200 лева заплата, майка му му готви.“
– Аз не живея с майка си – отбелязах.
– Да, но пак – каза. – Тя ще инвестира младостта и тялото си, а ти – какво?
– Време – казах. – Лоялност.
– Това е минимум – повтори. – Не бонус.
11. Огледалото в склада
След тази среща не спах добре.
На следващия ден в склада, докато товарех палети, се хванах да гледам отражението си в стъклената врата.
Виждах всичко, което Катерина описваше:
Мъж в средата на 40-те, който още носи едни и същи дънки;
Корем, който не е катастрофа, но вече не е плосък;
Лице, в което умората е написана по челото.
И един телевизор, който струваше повече от всичко останало в хола.
– Може би… – казах си – …не съм най-горещата оферта на пазара.
Това не значеше да се откажа да искам.
Но значеше да си призная, че не само жените имат нереалистични изисквания.
12. „Урокът“ от клиентката
Седмица по-късно се случи нещо, което окончателно ме приземи.
В магазина дойде жена на около 28 – в спортни дрехи, очевидно от фитнеса.
Търсеше телевизор.
– Нещо по-голямо – каза. – Той гледа мачове.
– Мъжът ти? – попитах.
– Не – усмихна се. – Баща ми.
Избрахме модел.
Докато чакахме документите, разговорът тръгна сам.
– Работиш ли? – попита тя.
– Да – казах. – Тук.
– Отдавна?
– Повече от десет години.
– А деца?
– Нямам – отвърнах.
– Жена?
– Нямам.
– Защо? – попита директно.
– Търся подходящата – казах.
– И каква трябва да е тя? – усмихна се.
– Поддържана, стройна, без деца, до трийсет – казах по навик.
Тя избухна в смях.
– И ти какво предлагаш? – повтори въпроса на Катерина.
– Себе си – казах, почти автоматично. – Аз съм мъж.
– Това ли е всичко? – попита.
– Честен съм – добавих. – Лоялен.
– И кредитът за телевизора изплащаш – усмихна се. – Това е важно.
– Какво имаш предвид? – намръщих се.
– Нищо – вдигна рамене. – Просто си представих баща ми на твое място. Мислеше така на твоята възраст. Сега майка ми е тази, която гледа телевизора.
– Разведени ли са?
– Да – отвърна. – Той търсеше „поддържана без деца до трийсет“, докато беше на 45. Сега е сам с котка.
Побутна подписаните документи към мен.
– Пази се, Марине – каза. – Да не станеш като него.
13. Вътрешният монолог
Вечерта седях пред телевизора, мачът вървеше, но не виждах нищо.
Котката се беше свила до мен.
– Те всички срещу мен – казах на глас. – Жените, клиентите, Катерина…
– Мяу – отговори тя.
– Да, знам, че не съм принц – продължих. – Но и не съм лош човек.
Спомних си колко пъти бях слушал приятели, които се оплакват:
„Жена ми само харчи.“
„Тя иска още едно дете, а аз не мога.“
И колко пъти аз бях повтарял:
– Затова аз деца няма да си правя.
Сега, обаче, се замислих:
дали наистина не искам деца…
или просто ме е страх да поема отговорност.
По-лесно е да кажеш „не искам чужди деца“ и да скриеш, че и свои не смеещ да искаш.
14. Новият профил
Не станах друг човек за една нощ.
Но седнах и пренаписах профила си.
„Марин, 43.
Работя, живея сам (с котка), нямам деца.
Обичам футбол, готвене и да гледам филми на голям екран (да, на кредит).
Не знам дали искам деца – честно.
Знам, че не искам да бъда спонсор, но и не търся спонсорка.
Търся жена, с която да ни е леко и честно.
Ако си поддържана – чудесно. Ако не – не е условие, стига да не лъжем един друг.
Не обещавам чудеса.
Обещавам време, внимание и това, че няма да ти ровя в телефона.
Маникюрът ти е твоя работа. Телевизорът – мой.“
Оставих „до 30“ и „без деца“ извън текста.
Не защото изведнъж започнах да мечтая за чужди отрочета, а защото разбрах, че не може най-важното в профила ми да е какво НЕ искам.
15. Невена
Първата, която ми писа на новия профил, беше Невена.
34, учителка по литература.
В профила ѝ:
„Имам дете.
Имам ипотека.
Имам чувство за хумор.
Търся човек, който да не се плаши от нито едно от трите.“
Преди година бих я блокирал.
Сега просто прочетох два пъти.
– Здравей – написах. – Аз съм Марин. Имам телевизор на кредит и котка.
– Здравей – отговори. – Имам дете, което се влюбва във всеки нов анимационен герой, и кредит за двустаен. Изглежда сме равни.
Смях се.
– Не ти ли тежи, че си с дете? – все пак попитах.
– Тежи, ако човекът отсреща го вижда като „багаж“ – написа тя. – Ако го вижда като част от живота ми, не.
Дълго мислих дали да се видим.
– Няма да ставам пастрок – повтаряше старият Марин в главата ми.
Накрая новият Марин отговори:
– Можем да пием кафе. Не обещавам нищо друго.
16. Срещата, която не беше катастрофа
Срещнахме се в следобеда, пред блок, в който миришеше на готвено и прах за пране.
Невена беше дребна, с очи, които се смееха.
До нея – момченце на около седем, с раничка на динозаври.
– Това е Алекс – представи го. – Нямаше кой да го гледа.
– Здрасти, Алекс – казах.
– Здрасти – отвърна. – Ти ли си новият приятел на мама?
Почти се задавих.
– Не – засмя се Невена. – Той е просто Марин.
– Просто Марин – повторих и аз.
Отидохме в парка.
Детето се заигра, а ние седнахме на пейка с кафе.
– Да знаеш – каза – няма да те питам колко взимаш.
– Защо? – учудих се.
– Защото не търся банкомат – отвърна. – Търся човек.
– А маникюрът, козметикът, терапевтът? – подхвърлих.
– Плащам си ги сама – усмихна се. – Но ще се радвам да плащаме поравно за пицата.
Седях, гледах детето, което се катереше по пързалката, и си мислех:
„Това ли е най-страшното, от което съм бягал?“
Едно дете с динозавър на раницата?
17. Какво предлагам на 43
Не знам как ще свърши историята с Невена.
Може да останем приятели.
Може да станем нещо повече.
Но едно знам:
за първи път от много време не влизам в среща с чеклист как трябва да изглежда жената, а с въпрос какво мога да дам и аз.
Не само „себе си, аз съм мъж“.
А:
време;
внимание;
готовност да чуя, а не само да говоря;
желание да се развивам – да сменя работата, ако остана на същото място още десет години;
готовност да си изплатя телевизора и да започна да пестя за нещо, което не гледам сам.
18. Марин, 43, все още с котка
Да, все още имам телевизор на кредит.
Да, все още имам котка.
Да, понякога пак ми минава през главата, че бих искал „млада, стройна, без деца“.
Но вече знам, че това не е право, а фантазия.
Че ако аз не предложа нищо повече от „мъж съм“, няма как да очаквам от другата страна да бъде „богиня“.
И когато някоя ме попита:
– А какво можеш да предложиш в замяна, Марине?
Вече не отговарям с усмивка:
– Себе си. Това е достатъчно.
Казвам:
– Мога да предложа честност, компания, общи вечери, готовност да порасна още малко.
А ако за някоя това не е достатъчно – значи не е моята жена.
И за първи път от години това не ме вбесява, а ме освобождава.
