Те не се страхуваха. Това беше първото, което ме порази.
Два елена излязоха от гората, докато разхвърлях сено. Не замръзнаха на място и не побягнаха — просто стояха и ме наблюдаваха. По-големият остана назад. Но малкият ме гледаше право в очите, сякаш знаеше нещо.
Засмях се, направих снимка и се пошегувах в интернет:
„Днес имам неочаквани гости.“
Но случилото се след това изобщо не беше смешно.
По-малкият елен се приближи до оградата — толкова близо, че чувах дишането му. След това, без никакво колебание, пусна пред краката ми малък вързоп, увит в тъмен плат.
Вътре имаше стара дървена кутия. А в нея — тежък сребърен медальон, гравиран със странни, непознати символи, от които ме побиха тръпки.
Когато вдигнах глава, еленът вече се връщаше към гората. Спря за момент, сякаш искаше да го последвам.
И аз го направих.
Колкото по-навътре навлизах, толкова по-тихо ставаше. Не се чуваха птици, нито вятър. Само тишина.
Еленът ме отведе до скрита поляна, в чийто център се издигаше огромен дъб с почернели клони. Застана под него…
А после изчезна.
Земята в основата на дървото изглеждаше наскоро разровена. Започнах да копая и открих каменна плоча със същите символи. Под нея имаше древен пергамент.
На него пишеше:
„За избрания:
Истината не е безопасна.
Истината не е милостива.
Но ако я търсиш, следвай знаците.
Това е само началото.“
През онази нощ почти не мигнах. Нещо древно ме беше открило.
Започнах да ровя в стари архиви и попаднах на легенда за тайно братство, което пазело нещо, наречено Завесата.
Медальонът бил ключ.
А елените — техните пратеници.
Не знам кой ме е избрал. Нито защо.
Но нещо старо и опасно ме въвлече в тази история.
И вече не мога да се върна назад.
Споделете това, защото не всичко, което се случва в гората, е случайност.
