Тя работеше в лаборатория до последните си години, ставаше в 5 сутринта и се хранеше само по един път на ден. Никога не се омъжи и не съжаляваше за това. Рита Леви-Монталчини – нобелова лауреатка по медицина – доживя до 103 години и остави след себе си не само откритие, променило неврологията, но и много ясна философия за дълъг живот.
Жената, която учеха да не учи
Рита Леви е родена в Торино през 1909 г. в еврейско семейство. Баща ѝ е категоричен: жената не се нуждае от университет. Тя го убеждава едва на 20 години и влиза в Медицинския факултет в Торино, който завършва с най-висок отличен през 1936 г.
Две години по-късно расовите закони на Мусолини ѝ отнемат правото на академична кариера заради еврейския ѝ произход. Не се предава – прави лабораторията си в спалнята у дома, с игли, направени от шевни принадлежности, и изследва нервните клетки на пилешки зародиши. По време на германската окупация се крие във Флоренция.
Откритието, което ѝ носи Нобелова награда
След войната приема покана за Вашингтонския университет в Сейнт Луис, където остава три десетилетия. Там установява, че определени тумори карат нервните клетки да растат ускорено – и стига до веществото, отговорно за това: нервния растежен фактор (NGF).
Това е първият описан растежен фактор в биологията и отваря цяла нова епоха в изследването на нервната система. През 1986 г. Рита Леви-Монталчини получава Нобеловата награда за физиология или медицина заедно със Стенли Коен.
От 2001 г. до смъртта си е пожизнен сенатор на Италия. На 22 април 2009 г. става първият нобелов лауреат в историята, навършил 100 години.
Как живееше: правилата, за които сама говореше
В интервю за британския „Таймс“ през 2009 г. тя обяснява дълголетието си съвсем просто:
Ставане в 5 сутринта – денят започва рано и с ясна цел.
Едно хранене на ден, около обяд. Твърди, че почти не изпитва глад и че така се чувства по-бодра.
Постоянна работа за мозъка – четене, писане, изследвания, срещи с млади учени до последните ѝ години.
Живот без брак. Никога не се омъжва – по нейните думи, защото не искала да бъде „доминирана“ така, както е била майка ѝ.
Тя добавя и нещо, което често цитират: тялото ѝ може да е сбръчкано, но мозъкът ѝ не е – защото не е спрял да работи.
Какво от това има смисъл за нас
Важно е да се каже честно: един човек не е доказателство. Рита Леви-Монталчини е имала силна наследственост (сестра ѝ близначка също живя дълго), а нейният режим не е тестван като здравна препоръка.
Все пак някои от навиците ѝ съвпадат с това, което специалистите наистина препоръчват:
Умерено хранене. Счита се, че по-ниският общ калориен прием и липсата на постоянно похапване са свързани с по-добри метаболитни показатели. Едно хранене на ден обаче не е подходящо за всеки – при диабет, стомашни проблеми, бременност или прием на лекарства може да е направо опасно.
Постоянна умствена активност. Според изследвания в областта на стареенето активният мозък – четене, учене на ново, социални контакти – се свързва с по-бавно когнитивно спадане.
Ясен ритъм на деня. Редовният сън и ставане по едно и също време подпомагат хормоналния баланс.
Смисъл и цел. Хората, които имат за какво да се събудят сутрин, обикновено се грижат по-добре за себе си.
Урокът, който не е за менюто
Историята на Рита Леви-Монталчини всъщност е по-малко за храна и по-скоро за характер. Жена, на която са забранявали да учи, а после и да работи – и която е правила наука на кухненската маса, докато навън е вървяла война.
Тя не е живяла дълго, защото е яла веднъж на ден. По-вероятно е обратното: живяла е дълго, защото до 100-ната си година е имала какво да прави.
Дори малки промени в тази посока – по-редовен режим, по-малко безцелно похапване, повече четене и повече цел – могат да дадат осезаем ефект с времето. И то без нужда да копираме буквално режима на един гениален човек.
ВАЖНО – ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ: Информацията в тази статия е само с образователна цел и не замества професионален медицински съвет, диагноза или лечение. Винаги се консултирайте с лекар, преди да предприемете промени в диетата или здравния си режим. Авторите не носят отговорност за индивидуални резултати.
