Последни

Трагедия по обяд 🕯 Най-силното земетресение в историята на България разцепва земята край Кресна…

 

В понеделник, 4 април 1904 година, малко преди обяд, в 11:58 часа, земята в Кресненския пролом започва да се тресе с невиждана сила. Първият трус е с магнитуд около 7,2 по Рихтер. Броени минути по-късно идва още по-мощен – около 7,8. Това е най-силното земетресение, регистрирано някога по българските земи, и едно от най-силните в континентална Европа за последните 150 години. Загиналите в целия засегнат район са над 200.

Земя под османска власт

През 1904 година Крупник, Симитли, Кресна и Горна Джумая, днешният Благоевград, са още в пределите на Османската империя. Затова подробни данни за жертвите и разрушенията в района на епицентъра липсват. Сведенията идват от вестниците в Княжество България, от доклади до Централната метеорологична станция в София и от разказите на местните хора.

Воловете замучават, преди земята да се отвори

Учителят Крум Костов от Крупник записва в книгата си „История на Крупник – от древността до наши дни“ разказа на дядо Стойне Янев. В този ден той оре нивата си в местността „Кобилака“, на равното до Струма.

„По обяд изведнъж воловете замучаха и едва успях да ги освободя от ярема. Миг след това се чу страшен грохот, сякаш земята потъна, вдигна се облак прах и закри слънцето“, разказва той.

Когато прахът се разсейва, дядо Стойне вижда цялото поле напукано и потънало с няколко метра. Цяло стадо биволи изчезва в процепите. Той се спуска да помага на уплашените биволарчета. На някои от животните се виждат само копитата и момчетата се опитват да ги изтеглят. Тогава удря вторият, по-силен трус. Само случайността ги оставя живи.

Струма изчезва в пропастта

Трусовете буквално променят релефа. Земята се пропуква на отсечки до 100–150 метра. Директорът на Централната метеорологична станция в София Спас Вацов съобщава за срутища, свлачища и пукнатини с ширина от 1 до 2 метра. Теренът на север от разлома се понижава, а на юг се повдига.

В коритото на Струма пред пролома се образува праг, висок 7–8 метра. Реката се завирява на север, а на юг изчезва. Според местните разкази тя потъва в огромна подземна пещера. След 2–3 дни бентът се отприщва и Струма сама си прокопава ново корито.

Навсякъде в района от пукнатините в земята бликва червеникава кална вода. Добитъкът загива, пропада в пропастите или побягва.

Срутените села

Крупник и Симитли са изравнени със земята. В Крупник напълно разрушените къщи са 250, а в Симитли – 200. Сериозни щети има в Горна Джумая, Банско и Разлог, както и в днешна Северна Македония.

Най-тежко е в Пехчево, където загиналите са над 60, а ранените – над 40. Според тогавашния горноджумайски вестник „Вести“ в самия град са загинали двама души, а четирима са ранени.

В Крупник жертвите са само двама-трима души. Причината е, че къщите са малки, плетени, направени от кал и глина. В селата Ощава, Стара Кресна, Брезница, Моравска, Мечкул и Сърбиново (днес Брежани) къщите устояват, защото стените им са укрепени с дървени пояси и кръстосани талпи.

Сеизмолозите посочват още една причина за сравнително малкия брой жертви – трусовете идват посред бял ден, когато повечето хора са навън, на полето.

Срутените джамии и казарми

Църквите в Сърбиново, Горна Сушица, Мечкул, Кресна и Ораново остават почти невредими. Джамиите в Крупник, Симитли и Осеново обаче буквално се срутват.

На 8 април 1904 година вестник „Дневник“ пише, че в Горна Джумая българската махала остава невредима, както и българската църква и двуетажното училище „Арсени Костенцев“. Турските частни и държавни сгради се срутват изцяло – шест джамии, голямата пехотна казарма, топ хането, барутният склад, военната болница и казармите в Крупник и Симитли.

Вестникът отбелязва, че трусовете стряскат турците, които ги приемат за божие наказание. Според „Дневник“ земетресението ускорява амнистията на участниците в Илинденското въстание – само за няколко седмици са амнистирани 800 заточени въстаници.

Усетено чак в Будапеща

Между двата големи труса земята се люлее още 51 пъти. Земетресението е усетено на площ от около 1 400 000 квадратни километра – в цяла Егейска и Вардарска Македония, а според някои сведения чак в Будапеща.

Година по-късно, на 8 октомври 1905 година, Крупник е разлюлян отново, този път с магнитуд около 6,4. Пак през 1905 година в София е монтиран първият сеизмограф в България.

Белезите остават и днес

Пукнатините в подножието на Денчо баир, Кръста и Вратичовица и днес напомнят за 1904 година. От тогава се приема, че е и срутището на рида Пехливановец. В Крупник от 1984 година работи сеизмична станция, разположена близо до разседа от земетресението.

Местните и до днес се страхуват. Някои казват: „По-добре, ако има земетресение, да е през лятото, да спим по ливадите.“

Сеизмолозите са по-спокойни. Според проф. Емил Ботев от Геофизичния институт на БАН с трусовете от 1904–1905 година зоната е освободила голяма част от напрежението си. Катастрофално земетресение с магнитуд над 7,5 там едва ли ще има в следващите два века и половина. По-слаби трусове от 6–6,5 обаче са възможни.

Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *