„Анна никога не би ти казала това, но мисля, че като нейна майка трябва да знаеш“ – каза свекърът ми тихо, докато стояхме в парка.
„Анна никога не би ти казала това, но мисля, че като нейна майка трябва да знаеш“ – каза свекърът ми тихо, докато стояхме в парка. Погледът му беше тежък. Уморен. Изплашен дори. Дъщеря ми винаги е била близка с мен. Или поне… беше. Но напоследък нещо се промени. Анна – петнайсет години, умна, весела, откровена…
