Вдовицата свали брачната си халка и я пусна в ковчега на мъжа си, а кучето изведнъж изръмжа, грабна пръстена и се стрелна към стария навес в края на двора – място, за което всички шепнеха, но никой не беше виждал отвътре. Това, което хората намериха зад дървената врата, накара цялото село да онемее.
Задушаваща жега беше притиснала селския двор като мокър юрган. Въздухът трепереше от миризма на борова смола, евтин тамян и острия дъх на химикалите, с които сутринта бяха измили ковчега. В средата на утъпканата тревна ивица, между две прашни ябълки, върху две клатещи се табуретки стоеше отворен ковчег, облепен отвътре с червен плат. Виктор лежеше неподвижно…
