Бях в болницата 15 дни. Никой не дойде. Децата ми бяха далеч, приятелите – „заети“.
Казвам се Анка Милева, на 64 съм. До миналия октомври си мислех, че вече нищо не може да ме изненада – животът те блъска, ти стискаш зъби и продължаваш. После дойде дъждът на магистралата, писъкът на гумите и онзи удар, който за секунда обърна света ми наопаки. Събудих се в болница. Петнайсет дни гледах едни…
