„– На петдесет се ожених за двадесет и петгодишна и още първата брачна нощ разбрах, че съм си купил билет за ад – казах на Мариан, докато той ми пълнеше чашата с ракия и ме тупаше по рамото: – Спокойно, Петре, ти си герой, не пенсионер.“
Първата брачна нощ: първият студен душ Сватбата беше в голям ресторант в покрайнините на София – бели покривки, жив оркестър, триетажна торта, свещи, дантели. Аз – в тъмносин костюм, косата ми леко пригладена назад, близките ми – с онзи поглед „по‑добре да го преживее, отколкото да го слуша“. Синът ми, Людмил, долетя от Германия само…
