През по-голямата част от живота си се правех, че нямам сестра. Не защото беше изчезнала. А защото се срамувах от нея. Казвам се Радослава. На 31 съм, юрист в адвокатска кантора в София, живея в апартамент на ул. „Граф Игнатиев“ с изглед към Семинарията. Имам докторска степен по гражданско право от Софийския университет, владея два…
Изневерих на мъжа си три месеца след сватбата. Не след години на скучен брак. Не след голяма криза. Три месеца. Когато роклята ми още висеше на закачалка в гардероба в найлонов калъф, а в хладилника имаше парче от сватбената торта, увито в станиол. Казвам се Деница. На 32 съм, живея в Стара Загора, имам работа…
Омъжих се на осемнадесет, защото бях бременна, и когато сега, на двадесет и шест, се връщам към онзи ден в общината в Кюстендил, не виждам момиче, което прави избор. Виждам момиче, което се предава – на страха, на майчиния поглед, на това, което съседите ще кажат, на собствения си ужас от думата „самотна майка“. Казвам…
Пълната история Казвам се Надежда. На 38 години съм, наскоро се преместих от Пловдив в София заради нова работа в едно издателство. Опаковах живота си в кашони за две седмици – книги, чинии, спомени, грешки. Точно в последния кашон, под един стар вълнен пуловер, я намерих. Кутийката за бижута, която Магдалена ми подари за тридесет…
Казвам се Веселина Иванова, на 47 години съм, живея на седмия етаж в панелка в кв. „Чайка“ във Варна. Мъжът ми Стоян работи на смени във фабриката за стъкло в Белослав, а двете ми деца – Кристиян и Радина – учат в София. Парите никога не стигат, затова от три години обикалям домовете на варненския…
Главният лекар я извика неочаквано след нощно дежурство. Кабинетът му миришеше на скъп одеколон и на чужди цигари – миризма, която будеше у нея само една реакция: да стиска челюсти. – Слушай, сестро – започна той, без да я кани да седне. – Писна ми. Всеки ден жалби. „Сестрата пак беше на телефона“, „Сестрата не…
„Мен ме продадоха за един чувал изгнил ечемик.“ – натъпкаха ме в автобуса и ме изпратиха към мъжа, който щеше да ме ползва като безплатна робиня. Бях на двайсет и живеех в добруджанско село, което дори автобусите прескачаха. Кал до колене, три улици, една кръчма и кметство, където съдбите се решаваха на две ракии. Баща…
Той я излъга и я хвърли на „приятелите“. Тогава майка ѝ взе възмездието в свои ръце – пощада нямаше за никого Казваше се Лили. Вкъщи Маргарита я наричаше „Лилче“ или просто „Пиленце“. Метър и шейсет, тънки, почти прозрачни китки, четирийсет и три килограма. Духне вятър от антрето – сякаш ще я отнесе. На двайсет и…
Оксана седеше на ръба на огромното легло и не можеше да се накара да вдигне очи. Празненството беше затихнало, гласовете зад вратите се бяха стопили, слугите се движеха като сенки по коридорите. Луксозната спалня, с кадифени завеси и златни детайли, изведнъж изглеждаше не като стая за младоженци, а като златен капан. Преди няколко часа ѝ…
„Ще те науча аз теб да уважаваш по‑старите!“ – изкрещя свекърва ми и замахна към лицето ми, без да подозира къде точно ходя три пъти седмично вечер. Водата в мивката шумеше равномерно, удряше се в металното дъно. Елена търкаше чинията с гъбата и гледаше как ментовата пяна прибира остатъците от вечерята. Тези петнайсет минути пред…
