Мария първо си помисли, че някой си прави шега с нея, когато ѝ се обадиха и нотариус я покани за обявяване на завещание. Тя беше сигурна, че няма близки роднини. Нотариусът съобщи, че на нейно име е съставено официално завещание и сега тя е законен собственик на банков влог.
Мария бавно крачеше из есенния парк. Опадали жълти листа от дърветата покриваха земята. Валеше ситен дъжд, но Мария винаги харесваше такова есенно време. А и под успокояващия шум на дъжда се мислеше по-добре. А тя имаше за какво да мисли. Буквално преди час беше получила новина, която можеше коренно да промени живота ѝ.
Тя беше станала наследница на голяма сума пари! Толкова голяма, че можеше да стигне за покупката на двустаен апартамент в града. Починал беше нейният далечен роднина, чичо Михаил, братовчед на вече покойната ѝ майка. Мария смътно си спомняше чичо Михаил. Като дете той веднъж им беше гостувал, минавайки през града. След това той дойде да се сбогува, когато майка ѝ внезапно почина.
Мария първо си помисли, че някой си прави шега с нея, когато ѝ се обадиха и нотариус я покани за обявяване на завещание. Тя беше сигурна, че няма близки роднини. Нотариусът съобщи, че на нейно име е съставено официално завещание и сега тя е законен собственик на банков влог.
След оформянето на необходимите документи Мария излезе навън. Разтваряйки чадъра си, тя вървеше по алеята, заобикаляйки локвите, и мислеше. А как ще приеме тази новина съпругът ѝ Олег? Може би ще си купим отделен апартамент и ще живеем отделно от майка му? Те бяха женени от три години. Съпругът ѝ напоследък беше станал някак студен към нея. Мария смяташе, че свекърва ѝ го настройва така. Те живееха в нейния апартамент.
Прехвърляйки варианти, Мария премина през целия парк. Стига фантазии, трябва да се прибирам вкъщи, да готвя вечеря. Скоро мъжът ѝ ще се върне от работа.
– Ти ли си, Мария? – извика от стаята си Вера Петровна. – Къде ходиш, вечерята още не е готова. Бързо в кухнята. Само това липсваше, моят син да остане гладен, защото теб те няма. Ще му разкажа как си оставила болната му майка сама…
Вера Петровна беше в своя репертоар. Тези монолози Мария чуваше всеки ден. Свекървата не обичаше снаха си и винаги се опитваше да я засегне. Мария тежко въздъхна, събу ботушите си и влезе в кухнята. Бързо приготви вечерята и седна на кухненския диван да си почине.
– Ти какво си се разположила тук – в кухнята влезе Вера Петровна. – Сама не се сещаш ли, че имам нужда от помощ? Донеси ми вода, трябва да си изпия хапчето.
Мария мълчаливо наля вода в чаша и я подаде на свекърва си. Възрастната жена отиде до печката и надникна под капака на всяка тенджера.
– Грахова супа, защо пък това. Аз не я обичам, ти какво, не знаеш ли. Колко пъти съм ти казвала. А това какво е, говеждо? Ти да не се смееш? Казаха ми да ям само леко месо, пилешко или заешко. Ти реши да ме изпратиш на оня свят преждевременно и да ми вземеш апартамента ли? Знам ги аз твоите замисли. Само че нищо няма да ти се получи. Ще завещая този апартамент на сина си и само на него. Да знаеш – мърмореше си под нос свекървата, слагайки си в чинията говеждо и задушени зеленчуци.
Мария не я слушаше. Знаеше наизуст целия репертоар на свекърва си. Тя беше сигурна, че снаха ѝ спи и мечтае как да завладее апартамента ѝ и да остави сина ѝ без пари. За да не слуша повече упреците на свекърва си, Мария отиде в стаята и седна пред компютъра. Тя работеше от разстояние, защото преди две години свекърва ѝ легна болна и се появи въпросът кой ще се грижи за нея. Съпругът ѝ тогава каза – напускай работа, ще се грижиш за майка ми.
Мария разбираше, че няма друг изход, никой друг нямаше да се съгласи. За гледачка нямаше пари. Тя се договори за работа от разстояние. Сега тя съсредоточено гледаше екрана на монитора и не чу приближаващите се стъпки на свекърва си.
– Ти пак седиш пред компютъра. По-добре ми оправи леглото. Не ми е приятно. Ти си мързелана, вече си седнала пред компютъра си, играеш игри, само и само нищо да не правиш – мърмореше Вера Петровна.
Мария тежко въздъхна и затвори компютъра.
– Вера Петровна, този компютър ни носи пари, имайте уважение. Стига сте ми натяквали.
Тя вече беше на ръба, толкова ѝ бяха омръзнали изблиците на свекърва ѝ.
– Нали знаете, че заплатата на Олег не стига. Моля ви, когато работя, не ме разсейвайте. Това са наши пари.
Днес тя за първи път отвърна на свекърва си. Тя, от учудване, че Мария си позволи да каже нещо напреки, дори замлъкна за цяла минута. След това, осъзнавайки се, каза:
– Ето, синът ми ще дойде, той ще ти покаже къде зимуват раците.
Тук се звънна на вратата.
– А ето го и синът ми дойде – тържествено коментира свекървата. Мария отвори вратата. Олег не беше в настроение. Това беше ясно от резките му движения. Той мълчаливо съблече палтото си и отиде в кухнята.
– Жено, давай да ям, мъжът ти гладен се е прибрал. – И Мария веднага се раздвижи, сервирайки масата. – Грахова. Ти да не се смееш? Аз такова не ям, и той рязко отмести чинията. – Аз нося пари вкъщи и искам да виждам нормална храна, а не тази помия, ясно?
– А аз я предупреждавах – прозвуча гласът на свекървата. – Жена ти можеше и друга първа гозба да сготви. Вкъщи седи по цял ден, нямаше да се пречупи. Сине, тя изобщо не те цени. Ти там се стараеш на работа, а тя през това време се разхожда и си върти опашката. Днес половин ден я нямаше. Сигурно вече си е намерила някой любовник.
Олег въпросително гледаше жена си.
– Къде беше? Не цениш доброто ми отношение към теб.
Мария се опита да се оправдае, но мъжът ѝ дори не я чу. Той взе чинията с недоядената грахова супа и я хвърли на пода.
Тя не започна да чисти в кухнята. Отиде в стаята, бързо се преоблече. Взе чантата си, сложи в нея най-необходимото, компютъра, документите. В коридора, обличайки палтото си и взимайки чадъра, Мария остави брачната си халка и ключовете от апартамента на шкафчето. Затвори входната врата зад себе си и почувства такова облекчение!
Тя стоеше на спирката, когато мобилният ѝ телефон иззвъня. Обаждаше се мъжът ѝ.
– Къде изчезна? Бързо вкъщи, казах ти!
Мария прекъсна монолога му.
– Престани да се караш. Ако знаеше колко ми омръзнахте ти и майка ти. Аз сама ще подам молба за развод. Нямам претенции относно имуществото. Сбогом, не мога да те гледам.
Мария за първи път изказа всичко, което се беше натрупало през годините на брака. Тя отиде при приятелка. След няколко дни се върна на работа на пълен работен ден, намери жилище под наем. И започна да си търси едностаен апартамент. След месец Мария получи документите за развод. А след още шест месеца Мария вече живееше в собствен едностаен апартамент.
Когато бившият ѝ съпруг научи за наследството, той се опита да се помири. Дойде при нея с цветя. И това бяха първите цветя, подарени от мъжа ѝ за три години.
– Не, Олег, нищо няма да се получи. Само за едно съжалявам. Че се омъжих за теб и пропилях три години от живота си за теб и Вера Петровна.
– Ето как заговори. Ти още трябва да ми се молиш в краката и да просиш прошка. Ти виждала ли си се в огледалото? Кой друг би те погледнал такава? Аз ти предлагам да забравим всичко и да започнем отначало. Оцени това предложение.
– Интересно, а ти за какво ми трябваш? Предлагаш отново да слугувам на теб и майка ти? Благодаря, не е нужно. Така че сбогом и забрави пътя насам – отговори Мария, затваряйки входната врата пред носа на бившия си съпруг.
Коментирай тази новина и сложи 👍👍👍 Редакцията на сайта не носи отговорност за съдържанието на блоговете. Мнението на редакцията може да се различава от авторското.
