Днес Валери беше на седмото небе от щастие. Най-накрая щеше да прекара цяла седмица с любимата си Людмила. Край на криенето по квартири, на тайните съобщения като някакви тийнейджъри и на преструвките в офиса, че са просто колеги.
В колата му вече лежеше двупосочен билет за Египет – ключът към дългоочакваната почивка с жената, която обича. А в барсетката – фалшив документ за жена му: „Командировъчно удостоверение – Минск“. Според него, фирмата го изпращаше там да се занимава с покупката на ново оборудване. Вечерта, както винаги, Валери се прибра у дома.
Целуна Кира, прегледа тетрадката на дъщеря си и без да издаде нищо, вечеря със семейството си, при това с отличен апетит. Всичко вървеше по план, всяка подробност беше изпипана. Преди лягане, докато прегръщаше жена си, уж случайно подхвърли:
— Утре заминавам за седмица. Ще ми липсвам ли?
— Разбира се, че да… — отвърна Кира, потискайки лекото съмнение, което от време на време изплуваше в главата ѝ.
— А този път къде? — попита тя меко, макар отлично да знаеше отговора.
— Ей тук, наблизо, Минск — безгрижно отговори Валери. — Фирмата ще подменя оборудването, трябва да отида.
Кира отдавна подозираше, че мъжът ѝ има любовница, но нямаше никакви доказателства. Всичко беше само догадки и смътни усещания.
Наблюдаваше поведението му, търсеше знаци, най-малките следи от измяна, но всеки път той успяваше да заличи всичко. Валери беше внимателен, а тя разбираше, че да го разкрие няма да е лесно.
И все пак женската ѝ интуиция ѝ подсказваше: с тази командировка в Минск нещо не е наред.
