„– Само да разбера кой ти го причини, ще ги заровя с тези ръце, чу ли? – каза майка ѝ тихо, без да вдига поглед от калните кофи с мляко.“
Галина изслуша дъщеря си без да я прекъсва. Валя седеше на кухненския стол, свита като мокро врабче. Роклята – гордостта на Галина от вчера – сега беше разкъсана по шевовете и изцапана с кал. Чорапогащникът – сцепен, ластикът на обувката – скъсан. Но най‑страшното беше в очите на момичето. Там, където вчера имаше срамежлив блясък…
