„– Това е Светла, първата жена на Коста. Тя ще живее с нас – нали тук са моите внуци.“
Когато вратата щракна зад гърба на Галина, в коридора остана само миризмата на чужд парфюм и мокра асфалтова кал по колелцата на куфарите. Светла се беше свила до шкафа за обувки, все едно чака някой да ѝ каже къде точно да застане. Дани и Мая се лепнаха за нея – момчето стискаше презрамките на раницата…
