„– Заключи я вътре, де, да видим как ще пищи! – изсмя се Георги и щракна резето на клетката с Берсерк.“
Когато резето щракна зад гърба на Клара, залата изведнъж се смали. Бетонът, решетките, мирисът на мокра козина и белина – всичко се сви в една единствена точка: пространството между нея и Берсерк. Кучето ръмжеше ниско, почти без звук, с онзи опасен, плътен тон, който не предупреждава, а брои последните секунди. Младежите отвън вече не се…
