„Само поверие ли е?“ – една събота, пет забрани и един траур Според народните вярвания на Черешова задушница има 5 неща, които са строго забранени, ако искаме да покажем истинско уважение към мъртвите и да пазим дома си от беда. Мнозина махват с ръка – „суеверия на бабите“ – докато животът не ги срещне с…
В православната традиция Петдесетница е денят, в който Светият Дух слиза над хората и им дава сили за нов духовен старт – сякаш Небето казва: „Започни отначало, но този път по-чисто“. Това можеш да го преведеш на езика на съвременния читател като нулев ден, в който тежката карма, семейните проклятия и дългогодишните блокажи – особено финансови…
Общ фон за 30 май Черешова задушница е ден, в който паметта за починалите става по-силна, гробищата се изпълват с живи хора, свещи и цветя, а мислите ни естествено отиват към онези, които вече не са тук. В този ден много по-лесно „чуваме“ тишината – сънища, съвпадения, повторения на имена, числа и символи могат да…
Той го отвори с подигравателна усмивка… и в следващия миг видях как кръвта му изчезна от лицето. Стоеше в средата на хола, бос, с онези стари анцугени гащи, с които излизаше да хвърля боклука. Слънцето от терасата режеше стаята по диагонал, върху килима имаше още сажди от вчерашния огън, който беше вдигнал в двора. Картината…
На Черешова задушница гробището миришеше на прах, череши и тамян. Жените се тълпяха при портата, всеки носеше по нещо – панички с жито, бутилки с вино, кутии със сладки, кошнички с първите череши за годината. По алеите вече се бяха наредили продавачки с найлонови торби, пълни с плод, с орехови клонки, със свещи. Глъч, приглушен,…
В съботната вечер преди Петдесетница църквата миришеше на тамян, восък и хора. Беше онзи особен хаос на големите служби – баби с забрадки, млади жени с рокли за неделя, мъже, които се чувстват неловко, но са дошли „за душите“. Децата тичаха между краката ни, докато майките им ги стискаха за ръка и им съскаха да…
Цяла нощ преди Черешова задушница къщата ми беше на захар и дим от свещи. На плота в кухнята подредих тавите – сладки, тутманик, варено жито, домашни курабии, които правя по рецептата на майка. На масата – две плетени кошници, в които разстлах стари вестници и бели салфетки, за да не се цапат черешите. Денят преди…
Записах се при нов зъболекар, защото моят излезе в пенсия след трийсет години практика. Беше стар, добър човек, от онези лекари, дето миришат на ментов спирт и цигари „Опал“, но ръката им е по-лека от тази на майка ти. Когато ми каза, че „идва време човек да се радва на внуци, а не да човърка…
„Премести се при мен, ще гледаш майка ми, а твоята гарсониера ще я дадем под наем“ – предложи ми годеникът (55). След моя отговор той се задави с кафето си. Кафенето, в което с Владо се виждахме всеки петък, беше на ъгъла до спирката, нищо особено на пръв поглед – няколко маси до витрината, витрина…
Старият кладенец в двора на дядо ми беше зазидан от 1991-ва. „Не пипай, момче, така е било преди мен.“ Миналата седмица го разтрошихме, защото исках басейн. Това, което извадихме от дъното, обясни ЗАЩО дядо никога не ходеше на гробищата. Когато майсторът извика, вече знаех, че няма връщане назад. До този момент всичко беше просто строителен…
